Малко преди да стигна в галерията, свалих маратонките и натъпках измъчените си стъпала в обувки с високи токчета, които носех в едно пликче. Докато се клатушках на един крак и стисках ръката на портиера, очевидно натъпкан с всевъзможни стероиди, чух гълчавата отвътре: смях, шеги и закачки. Надникнах през прозореца и изпъшках беззвучно.
Хич не ме бива в отношенията с надутите сноби. Веднъж Хана ме заведе на лов за лисици, организиран от неин клиент, и полата-панталон се закачи на стремето и ме запрати в къпинака, а после една от хрътките ме ухапа. Както трябваше да се очаква, лисицата умря, след като се бе задушила от смях.
Завъртях се из галерията и се престорих, че гледам картините, но истината бе, че зяпах Лиз Хърли, Мик Джагър, Елтън Джон и раздут от постоянно преяждане филмов магнат, за когото Джаз все повтаряше: „Това е човекът, който изяде шоу бизнеса." Така бяха вирнали носове, че трябваше да вдигнат количките с напитки доста високо, за да могат да ги забележат.
Тук бяха и обичайните аристократични навлеци - похотливи патриарси и многострадалните им съпруги, с които отдавана са отчуждени, поредната любовница, синчето аутсайдер, малко ексцентричен, наскоро върнал се от клиника за наркомани, - а Хана ги ухажваше до един с надеждата да се решат да си купят картина от последното й откритие. Имам чувството, че стойностното изкуство е в джоба на поканените. Нищо чудно, че Хана отиде да й изтеглят мазнините от дупето, а след това ги инжектира в устните си, за да може по-успешно да „целува задници" като задължителна част от работата.
Прииска ми се Рори да е с мен за подкрепа, но той ненавиждаше модерното изкуство. Беше отказал да дойде, за да гледа мъртви акули, накиснати във формалдехид. Според него мъртвата акула не е произведение на изкуството, а най-обикновена вмирисана умряла риба.
Тъй като не бях свикнала с остри обувки на висок ток, аз ситнех предпазливо сред поканените и се оглеждах за Джаз.
- Творбата докосва звяра в нас, нали? - заговори ме мъж, облечен в рокля. Помощ! Трябваше да открия Джаз незабавно, защото бях единствената сред събралите се, която не бе наясно с последния писък на модата.
Джаз бе застанала на стълбите, облечена в погребална коктейлна рокля, дългата й коса бе пусната, въртеше между пръстите си чаша шардоне и се преструваше, че пуши цигара, което бе само за камуфлаж.
- Извинявай, че закъснях, миличка. Какво стана? Направи ли си мамограма? Какво излезе? - Настаних се на високия стол до нея.
- Натъпкват ти циците в нещо като миксер, докато мозъкът ти изскочи през ушите, но не е по-болезнено от средностатистическия развод.
Подобна забележка означаваше, че трябва да стъпвам внимателно, все едно че съм около заспала анаконда.
- Откри ли нещо лекарката? Какво ти каза?
- Откри бучка, която й се стори злокачествена. Направиха ми биопсия веднага, защото има случай на заболяване в семейството - заяви направо тя. - Резултатите ще излязат след седмица.
- Господи. Сигурно ще се окаже нещо невинно, Джаз. Най-вероятно е само киста. - Говорех спокойно, но сърцето ми блъскаше под сутиена „Уъндърбра". - Стъдс дойде ли с теб?
- Не. Друга бучка му беше в главата на него. Онази буца земя насред Европа, където всички джиткат с автомобили, снабдени с „Мишлин", и се чудят накъде да се отправят за поредната извънбрачна връзка, иначе известна като Франция.
Очевидно в болницата бе разполагала с достатъчно време, за да съчини изреченото като скоропоговорка определение. Докоснах съчувствено ръката й.
- Аз можех да дойда с теб за мамограмата, миличка.
Тя сви рамене.
- Каква съм глупачка. Мислех си, че в последната минута ще осъзнае, че жена му е по-важна от срещата в ЮНЕСКО. Нищо чудно, че съм хванала рак. Като изключим близостта с азбест, няма по-голяма опасност да завъдиш рак от нещастния брак.
Чудех се какво да отговоря, когато се появи Хана. Вместваше се чудесно сред останалите сноби, облечена, както обикновено, в оранжева кадифена рокля и тюркоазен тюрбан.
- Ето ви и вас! - Вдигна обутия си в „Джими Чу" крак на първото стъпало и ни огледа. - Касандра, как е възможно да се принизяваш така и да си купиш подобен гнусноват боклук, след като от години ти предлагам дрехите, които съм обличала един-единствен път и няма да сложа повече - започна тя. Мотото на Хана беше: „Ако роклята ти става, купи си я поне в четири цвята." - Къде е Стъдс?