- Изнася реч пред ЮНЕСКО. Така поне твърди. Щял да дойде направо тук от гара „Уотърлу".
- Този човек се съсипва от работа.
Джаз сви нежното си голо рамо.
- Какво толкова. Всички ще умрем някой ден.
Погледнах Хана многозначително, за да я накарам да млъкне.
- Какво? - изрече с устни тя. - Какво толкова казах? - Наблюдаваше ни с такова изумление, че Джаз избухна в смях.
- Имам бучка и ми взеха проба - заяви тя. - Освен това се развеждам.
Ако Хана можеше да извие вежди, със сигурност щеше да го направи, но тъй като бе наблъскана с ботокс, единствено потрепването на клепачите издаде притеснението й.
- Бучка ли? Мамка му. Защо тогава пушиш? - Хана дръпна цигарата, която Джаз се преструваше, че пуши, и я загаси в един пепелник. - Ами това с развода? Не можеш да се разведеш. Ами Джош? Не можеш да му дадеш такъв пример.
Джаз демонстративно запали нова цигара.
- Ако трябва да си пример за тийнейджърите, когато станеш на средна възраст, не ти остават никакви забавления. Не си ли съгласна?
Хана подпря съвършено поддържаните си ръце на слабия ханш, почти съвършен, след като се бе подложила на диетата на Аткинс. ♦
- Родителите ми се разведоха още когато бях в детската градина, но няма да ви занимавам как си ядях кожичките около ноктите чак докато станах на двайсет и седем.
- Виж, миличка - опита се да й набие разум в главата Джаз. - И аз не вярвах в развода, докато не се омъжих.
- Всеки може да се разведе. Трудното е да издържиш - отвърна мъдро Хана. - Сигурна съм, че Стъдс преживява временна криза на средната възраст, миуичка. Не можеш ли да затвориш очи, докато му мине.
- И със затворени, и с отворени, все едно е. Писна ми от унижения, Хана - обясни Джаз с нещастен шепот. - Мисля, следователно съм разведена.
- Та в тази връзка... - кимнах към вратата. Поразително красивият съпруг на Джаз тъкмо влизаше в галерията, стиснал дипломатическо куфарче в едната ръка и черно кожено палто в другата. Той сияеше. Той блестеше. Дори кристалните полилеи искрят по-слабо от него. Галерията бе пълна с манекенки, слаби като вейки. А доктор Стъдландс умееше да ги превива също като порив на вятъра. Жените се хвърляха към него, сякаш бе последният хеликоптер, който извеждаше бежанци от Сайгон.
В първия момент Джаз си наложи многострадална маска, докато го наблюдаваше с присвити до цепки очи. След това изражението й се промени и тя бързо обърна гръб.
- Безкрайно ми е писнало да гледам как съпругът ми се надува като някой крал от Средновековието и се пита на коя плодовита девица да се спре.
Обсипаната с пръстени ръка на Хана стисна рамото й, за дай вдъхне кураж.
- Кога ще излязат резултатите от биопсията?
- В края на седмицата.
- Нека първо да се справим с този въпрос, преди да се подложиш на брачна химиотерапия - предложих разумно аз.
- Става ли?
- Точно така. Не прави нищо дотогава, миуичка! Трябва да обсъдим този въпрос - посъветва я Хана.
Наистина се заехме да обсъдим въпроса. Толкова много приказки изприказвахме, че беше нещо като аеробика за лицевите мускули. Диетата на говорещите.
Не спряхме, докато бяхме на опашка пред тоалетните в театър в Уест Енд с обичайното съотношение между двеста и петдесет отчаяни жени и две непрекъснато заети тоалетни.
- Защо реши да се развеждаш? - Хана си слагаше яркочервено червило с опитна ръка, без дори да се погледне в огледалото.
- Защото за съжаление потирът с вино и малко змийска отрова няма приложение в съвременните бракове - уточни Джаз.
- Толкова ли е важна изневярата му, след като ти е осигурил толкова много други неща? - полюбопитства Хана.
Останах поразена, от това, как нечии съпруги гледат на верността на съпруга.
- Паскал предвижда връщане към ценностите на деветнайсети век. Вярност и прелъстяване, както казва той - продължи тя. - Истинско удоволствие, очарование и неспирна нежност за изтънчените чувства.
- Което чисто и просто означава, че той вече не си пада по теб - заяви Джаз.
- Как смееш! - сопна се високомерно Хана.
- Ако цялото удоволствие идва от братско гушкане в съпружеското легло, значи всичко между вас е приключило, миличка. Истината е, че сексът е като въздуха - настоя Джаз. - Не е кой знае какво, но става лошо, ако се окаже, че го няма. Особено ако той получава дозата си винаги, когато му се прииска - тросна се заядливо тя.
Прозвучаха звънците, които напомняха, че до края на антракта остават пет минути, ала опашката пред тоалетните не намаляваше и, изглежда, всички подслушваха с огромен интерес мини драмата, която се оказваше значително по-интересна от пиесата на Ибсен.