- Добре дошла в приказния свят на пазителите на реда и закона - подхвърля саркастично Джаз и ми подава палтото. Струва ми се, че ще ми помогне да се облека, ала тя стиска ръката ми. - Каси. - Гласът й е изтънял, пълен с паника. - Някой ме е накиснал. Трябва да ми помогнеш. Адвокатката ми се подвизава под името Куинси Джой. - Тя пъхва смачкано листче с адреса на жената в ръката ми. - На всяка цена й разкажи всичко. Обясни й положението. Нали разбираш - светни я защо съм се държала по този начин. Накарай я да разбере как стана така, че всичко се обърна като в абсурдните писания на Кафка.
Събуди се и подуши реализма на Кафка, бих казала в миналото, ала в момента стоя като закована и безмълвно гледам как отвеждат най-добрата ми през последните двайсет години приятелка към килията. Последните й думи, които чувам, се отнасят за надзирателката:
- Не можеш да ме опипваш и да се опитваш да ми смъкнеш дрешките още на първата среща, сладурче. Първо трябвала ме заведеш на кръчма и на кино.
Напълно объркана и замаяна, аз се измъквам в измъчената светлина на зимния ден. Щипещият януарски въздух бръсва лицето ми, а тухлените стени на затвора хвърлят дълги сенки, които се спускат над мен като капан. Облекчена, че съм се измъкнала от подземния свят на Персефона, поемам дълбоки, жадни глътки въздух и хуквам с всички сили към Камдън Роуд, за да спра такси, сякаш от това зависи животът ми.
Докато таксито спре пред Инър Темпъл, убежище, приютило адвокати, които не са много по-различни от колегите си по времето на Дикенс, настроеният ми на правна вълна мозък прописква безмълвно: „Майчице! Джаз може и да има диплома за майстор готвач, но единствено омарите трябва да имат привилегията да се гърчат във врящия казан".
Кабинетът на Куинси Джой е подреден с пищни кривокраки антики, които подтикват към размисъл. Заварвам я свила устни над чаша горещ чай.
- Подадох молба за преразглеждане на въпроса с гаранцията. - Дрезгавият глас, който показва, че не прощава на по-малко от две кутии цигари на ден, е зареден с натрупало се от умора безразличие. - Първият съдия се хвана и за склонността на приятелката ви Джасмин да подхвърля саркастични забележки, и за пълната си непоносимост към мен.
Куинси е рижава, лицето й е обсипано с лунички, а кръговете под очите й са провиснали като торби.
- Възможно ли е да съдят някого за убийство - попитах изумена аз, - след като не е открито тяло?
- И още как, ако има достатъчно основание. На това му се вика корпус кристи. Събрали са доста противни косвени улики срещу нея. Как, за Бога, е възможно изискана жена като Джасмин Джардин да се забърка с осъден убиец? А и той какво е правил в Австралия? Тя ме увери, че вие можете да ми разкажете напълно обективно цялата история. - Жената барабани нетърпеливо с пръсти по бюрото.
- Аз ли? - Присядам на ръба на сбръчкан кожен стол срещу картина с две умрели гъски и ирландски сетер. Как бих могла да разкажа всичко, при това обективно? Как дай обясня най-точно и достоверно за тройното приятелство: Джаз, неповторимата богиня домакиня (Според мен всяка жена, която твърди, че няма нищо по-прекрасно и възвишено от домакинската работа, се е нагълтала с прекадено много изпарения от почистващи препарати.); отдадената на собствената си галерия Хана, която не иска и да чуе за деца, осигурила се финансово, за да не й се налага да мисли за дреболии; и аз, началната учителка, затънала в отчаяни опити да жонглира успешно с работата и отглеждането на деца, която така и не успява да постигне успех нито в едното, нито в другото и нещата все й се изплъзват.
- Три е сложничка цифра, какво ще кажете, Куинси? А приятелството между три жени е от най-комплицираните уравнения. Особено когато добавим любовта, секса, децата и момчетата за развлечение... - Олеле. Нямам представа откъде да започна.
- Казвайте набързо по пет приказки за всяка - настоява нетърпеливо Куинси и трепва, когато устните й докосват парещия чай.
Да, сигурно, а след това ще побърза да ни опакова в жълта полицейска ограничителна лента и ще привика следователите, за да подредят парче по парче доказателствата за престъплението ни - по-точно казано, разпадането на приятелството ни.
- Още от курса за начални учителки в колежа с Джаз и Хана бяхме нещо като женско братство, споделяхме тайни, обсъждахме разправиите със съпрузите си... след това започвахме да се караме защо сме се скарали с половинките си - и също защо тайната на щастливия брак е сред най-истерично пазените тайни! Сигурно щяхме да продължаваме по този начин до безкрай, ако не беше партито у Джасмин преди една година. Тогава животът и на трите ни започна да се разпада.