Можех само да кажа, че е слушала прекалено много канадския певец Ленард Коен.
- Ами...
Тя стисна рамото ми.
- Нещастният брак те потапя в невероятна самота - продължи Джаз. - Американската феминистка Глория Стайнъм едно време е казала, че най-сигурният начин да потънеш в самота, е като се омъжиш. Аз съм като омъжена самотна майка, ти си същата, Кас. А Хана е винаги толкова категорична. Ще ме подкрепиш, нали?
- Да, разбира се - предадох се аз.
Най-добрата ми приятелка подскочи от радост.
Прищя ми се и на мен да скоча, само че от най-близкия мост.
В деня, когато трябваше да излязат резултатите на Джаз, от болницата й съобщиха, че са необходими нови изследвания. Това не вещаеше нищо добро. Двете с Хана веднага зарязахме всичко. След като се лепнах за телефона, да уредя при кого да изпратя децата да си играят и се зарекох да намеря постоянна детегледачка (повечето англичанчета от средната класа нямат представа, че детегледачката не е майка им, докато не станат на около десет, когато нещастните деца преживяват невероятна травма, защото говорят единствено хърватски), веднага след като ми свършиха часовете, хукнах към дома на Джаз.
Не предполагах, че Стъдс ще отвори вратата.
Беше един от малкото зимни дни, когато слънцето, увиснало ниско на безоблачното небе, грее право в очите ти. Дейвид Стъдландс беше облян в светлина също като на сцена. Както обикновено, беше ослепителен.
- Влизай - покани ме той с мелодичния си глас, положил топла ръка на кръста ми. - Да ти донеса ли нещо за пиене? Джасмин отиде да вземе малкия от училище.
Поведе ме към хола.
- Не, благодаря. Аз ще...
Стъдс вече ми сипваше чаша мерло. На слънчевата светлина ми се стори подмладен. Спомних си студентските години - разчорлената му коса, избелелите дънки, полуусмивката му. Кога се бе подложил на трансплантация за гадняри, запитах се аз. Кога бе успял да се превърне в отвратителен злодей? В гърдите ми нахлу вълна, заредена с гняв, която помете неувереността ми.
- Нямам намерение да си приказвам празни приказки с теб, Стъдс, въпреки че ми е ясно колко много обичаш да говориш за оная си работа... да не говорим, че мислиш с нея. Защо? Защо ти трябваше да нараниш Джаз толкова много? - Тръшнах се побесняла на канапето.
- Ясно. Новината е плъзнала в женския клуб. - Съпругът на Джаз вдигна отчаяно ръце. - Стрес. Изтощение. На практика аз движа съвсем сам Медицинската фондация за жертвите от военни действия.
- Ами? - Погледнах го с нетрепващ поглед. - А какво прави междувременно другото ти аз?
Вместо да се засегне, Стъдс се разсмя. Той беше като направен от тефлон. Обидите просто се плъзгаха покрай него.
- Ти наясно ли се, че Джаз се кани да падне на колене и да те помоли: „Би ли станал бившият ми съпруг?" - Замълчах и Стъдс сведе към мен леко притворените си кръвясали очи. - Как можа да й причиниш подобно нещо? - попитах отново аз. - Ти разби сърцето й.
Той сви рамене.
- Мъжете възприемат по-младите жени, с които излизат, като екстра - обясни той съвсем спокойно. - Страхуват се да поискат въпросните „екстри" у дома от страх да не бъдат унижени и да не им теглят един хубав пердах.
Стъдландс отново втренчи поглед в мен. Очите му, необичайна комбинация от оранжево и зелено, бяха станали още по-интересни на светлината на следобедното слънце. Докато пристъпваше към канапето, аз се отдръпнах, за да му направя място, въпреки това той се отпусна съвсем близо до мен. Усетих топлината на дългото му бедро, притиснато до моето.
- От друга страна, винаги съм си казвал, че за разлика от повечето съпруги ти си доста изобретателна в леглото, Касандра.
- Точно така е - отвърнах студено аз. - Правя оригами, плета макраме и бродирам.
- Има ли живот след изневярата? Разбира се, че има - продължи той невъзмутимо. - Моногамията вече е неприемлива.
- За вас, мъжете, може ида не е. Да кажеш, че един мъж е верен, е все едно да кажеш... не знам... че Ганди е бил цар в кетъринга.
- Стига, Касандра. Вие с Рори откога сте женени? Няма ли да ти достави удоволствие да усетиш чужда ръка по кожата си? Няма ли да ти е приятно да вкусиш топлите устни на друг мъж?
Беше ме зяпнал - не, погледът му направо проникваше вътре в мен — дяволски жаден поглед и само след миг почувствах ръката му по бедрото си.
- Не си ли малко поостарял, за да си играеш на чичо доктор? - плеснах го гневно през ръката. Искаше ми се да кажа още нещо, само че в този момент най-добрата ми приятелка се прибра.