- Мамо, имам нужда от съвет. Напоследък с Рори... не знам, имам чувството, че аз върша всичко, че той ме използва. Да не говорим, че емоционално е много далече от мен.
Мама се изсмя подигравателно.
- Чакай да видиш какво ще стане, когато и двамата се пенсионирате и той открие съществуването на Интернет, мила. Когато баща ти се прибере вкъщи, първо се втурва в кабинета, лепва се за компютъра, прегръща го и се разкрещява: „Здрасти, сладурче, прибрах се." Не се сеща да ми обърне внимание по цял ден, дори се храни пред компютъра, а вечер се примъква, за да го гушна! А цял ден не сме разменили и дума! Това е просто ужасно!
Сърцето ми се сви. Това ли ме очакваше?
- Не си ли се опитвала да поговориш с татко по този въпрос? Не си ли се оплакала?
- Да поговоря с него ли? Не, мила. Няма никакъв смисъл. Съпругите просто трябва да си пийват по малко джин, за да се успокоят, и да търпят кротко - обясни тя и ми доля чашата.
Може и да приличах външно на нея, но исках ли да заприличам и емоционално? Трябваше ли да се превърна в покорна съпруга, готова на всякакви компромиси? Можех ли да се лутам и да въздишам, да потискам чувствата и мечтите си?
Майка ми може и да бе натиснала „Ctrl", „Alt" и „Delete" и по този начин да е ликвидирала самоуважението си, бракът на Джаз може и да се срутваше неумолимо пред погледа й, ала аз нямаше да позволя и моят да се стопи някъде в мъглата. Просто Джаз бе толкова нещастна, че успешно бе предала и на мен терзанията си. Да, това беше истината! Бях започнала да развивам симптоми като пред развод. Рори не беше нито мързелив, нито готованец, нито женомразец, нито пък неграмотен в емоционално отношение. Истина бе, че напоследък бракът ми издишаше като спукана автомобилна гума. Време беше да закърпя положението.
Приятелките ми ме предупреждаваха, че съм лековерна... Как ми се искаше да им вярвам.
8. ДА ОБИЧАШ, ДА ПОЧИСТВАШ И ДА СЕ ПОДЧИНЯВАШ
В събота сутринта, докато закусваме, реших да поговоря със съпруга си.
- Рори, защо ли не си спомням брачната ни клетва да е гласяла „Да обичаш, да почистваш и да се подчиняваш"?
- Тези пък японци какво толкова им проучват на китовете? - отвърна той. В момента четеше внимателно доклада за закрила на животните.
- Рори, ти слушаш ли ме?
Той шумно преглъщаше овесената каша и при всяко топване на лъжицата наоколо хвърчаха пръски мляко.
- И без това са избили толкова много, а за това не се споменава и дума. Да не би да се канят да разгласят, че китовете могат да танцуват и да тракат с токове? Може би пеят алпийски песни с извивки? Или че са царе на висшата математика?
- Супер! Ти дори не чуваш какво те питам! (Никога не започвай разговор с мъж, ако вестник, спортно предаване или папка със служебни документи са в радиус от километър и половина.)
- А, какво? - Рори дотолкова не е свикнал да му крещя, че вдигна поглед, удивен и много обиден. Само че този път нямах намерение да тая в себе си по типичния англосаксонски начин чувствата си, а някой ден, когато ми дойде много, да се пръсна пред щанда за сирене в супермаркета.
- Ти вече изобщо не ми помагаш в домакинската работа.
- Какво? Няма такова нещо, котенце.
- Рори, единственото, с което си ми помогнал напоследък, е, когато брат ти и новата му жена дойдоха на гости и аз те помолих да оправиш спалнята в клиниката, а ти постави бейбифон под леглото им, за да ги подслушваш, докато правят секс. Ти на колко години си бе, човек?
Той се ухили доволно и отвърна на въпроса ми с шумно оригване.
- Надявах се един ден да пораснеш и да разбереш, че оригването не е част от разговора, който водим след ядене. - Въздъхнах и натъпках старите вестници в коша за рециклиране. - Всичко, което искам от живота, е някаква хигиена в тоалетната. Ти опикаваш седалката, разхвърляш мръсните си гащи по пода... държиш се също като животно, което маркира територията си.
- Нали си имаме чистачка.
- И какво от това? Пак се налага да се чисти. Освен това тя идва веднъж в седмицата, което не е достатъчно, за да разтреби хаоса, който оставяш след себе си.
- Къде е този хаос? - усмихна се лениво Рори. - Не виждам никакъв хаос.