- Нали точно това се опитвам да ти кажа. Как става така, че забелязваш нечии голи цици от сто и петдесет километра, но няма начин да забележиш мръсните чорапи, които си изритал на пода? - сопнах се аз, докато вдигах чиниите от закуската. - Ами децата...
- Чакай малко. Това вече не е честно. Че аз ти помагам с децата. Забрави ли последния рожден ден на Джени? Доведох пенсионираната овчарка от клиниката и тя заварди децата така, че не мръднаха от градината цялата вечер.
- Именно. Ти се забавляваш и ме превръщаш във вещицата, която ги кара насила да ядат зеленчуци, да си мият зъбите...
- Грижа се да се хранят балансирано!
- Като им даваш черен и бял шоколад ли? Да не говорим за цялото мрънкане около домашните.
- Ама „Легото", което им купих, е образователно.
- Точно така. Прекара шест часа да снаждаш космически кораб с ротори и работещи лунни модули, докато аз забавлявах децата в парка. Да не говорим, че това беше преди пет години.
- Кас, че ти си страхотна майка. Нормално е таткото също да има думата в отглеждането и възпитанието на децата, но това, което трябва винаги да бъде на устата му, е: „Майка ти е напълно права."
Вече бях толкова притеснена и разпалена, че нищо не бе в състояние да ме накара да се разсмея. Да не говорим, че се чувствах като притисната от някой сумист.
- Освен това само аз искам отпуска, когато някое от децата е болно. - Не ми беше приятно, че му говорех с този назидателен тон, но просто не успявах да озаптя недоволството си, а то нямаше край. - Защо става така, че аз съм единствената, която успява да открие загубена книга от библиотеката или забутана незнайно къде маратонка? - Сякаш някой бе написал думите, а аз просто ги прочитах без запъване, все едно участвах в караоке, посветено изцяло на брака, и редях една след друга познатите до болка банални песни.
- И аз помагам...
- Pop, от два месеца те чакам да сглобиш новото легло на Джейми, за да му е по-удобно.
- Ще го направя, де. И аз съм човек... Много обичам предизвикателствата.
Погледнах съпруга си. Този разговор беше също толкова безсмислен, колкото републиканците да заявят, че имат намерение да направят нещо по въпроса за глобалното затопляне.
- Кажи кога! Какво ти пречи да го направиш днес? Защо не се хванеш да измиеш, а? Чиниите не са в състояние да левитират, да се измият сами и да се подредят в шкафа.
- Боже, истинско удоволствие е, че си толкова доброжелателно настроена още от сутринта.
- Виж какво, искам нещата да си дойдат на мястото. - Едно време недостатъците на Рори събуждаха нежност у мен, разпалваха привличането и обичта ми. Сега същите тези забавни отклонения ме докарваха до лудост.
Съпругът ми се надигна от масата и ме прегърна с мускулестите си ръце.
- Разбира се, че ще ти помогна, пиленце. А сега върви и се забавлявай.
Бях готова да му простя, но последните му думи ме втрещиха.
- Да се „забавлявам" ли? Изобщо не отивам да се „забавлявам". Отивам да напазарувам за цялата следваща седмица.
Днес бе „свободният" ми ден, така че трябваше да заведа децата да ги подстрижат, да оставя едното на танци, а другото на тенис, да се отбия до химическото чистене, да взема видео касети, да купя тор за градината, да напълня колата с бензин, да избера подарък за рождения ден на брата на Рори, да отида за нова рецепта за лекарствата си, да разхвърлям децата по разни забавления, единият на боулинг, а другият на скално катерене, които, както трябваше да се предполага, се намираха в двата противоположни края на града. Онова, което направо подлудява една майка, е да се прави на шофьор на отрочетата си.
- Освен това очаквам да почистиш, докато ме няма. Бих казала, че къщата прилича на кочина, само че нито едно себеуважаващо се прасе не би влязло тук.
Съдейки по особената миризма, който се носеше изпод канапето, сигурно огромни рояци хвъркати се бяха заврели там, за да открият спокойствие в последния час от земния си път. Да не би това просто да бе миризмата от почти разложения ни брак?
- Дадено, ангелче. - Той ми изпрати въздушна целувка за довиждане.
Изстиналото ми сърце усети приятна топлина. Нямах търпение да разкажа на Джасмин каква огромна грешка е допуснала. Popи не беше нито аутист, нито неграмотен в емоционално отношение. Ето че му се наоплаквах, а той ме изслуша, направи компромис и е готов да промени нещата. Рори е чувствителен, загрижен, така че, миличка, няма никаква нужда да отсичам главата на този брак.
Върнах се след три часа и половина, натоварена с покупки. Две пресечки преди къщата ни чух как от нас дъни музика. Докато се опитвах да внеса покупките в къщата, тътенът от колоните разби на пихтия гръбначния ми мозък. Пуснах пликовете с покупките в антрето и се втурнах в хола, където Рори се тресеше. Съпругът ми е Джими Хендрикс на въображаемите китаристи. Научил е всичките му концертни пози. Може да свири с китарата на гръб или поставена над главата. Той дори умее да свири със зъби. Веднъж продаде въображаема китара чрез Интернет за петдесет лири.