Когато Рори призна, че е забравил и не ми е купил никакъв подарък, знаех, че се опитва да ме отклони от следата. Очевидно бе организирал парти изненада! Към девет вечерта започнала ме обзема съмнение. Към десет се загнезди отчаяние. Паниката нахлу към единайсет. А в 11,45 в избухнах.
- Нали вече ти казах, че не съм ти купил нищо - отвърна слисан той.
- Реших, че се шегуваш! Как е възможно да прекараш дванайсет месеца в ровене из Интернет сайтове, като запомняш без грешка цените на електроуредите, а не успяваш да запомниш рождения ден на съпругата си?
- Да не би аз да съм виновен? Да беше намекнала. Днес сутринта трябваше да останеш в леглото и от време на време да се провикваш: „Къде ми е закуската за рождения ден?" Да, ама не. Сети ли се сама да си изпратиш цветя от неизвестен обожател? Не! Огради ли дата на календара на децата в кухнята? Не! Освен това как мога да запомня, че ти е рожден ден, след като не изглеждаш остаряла нито с един ден? - опита се да се измъкне накрая той.
Добър опит, мой човек. Започвах да си мисля, че двамата с Рори вече не си подхождаме. Ако животът е като спално бельо, той изведнъж се бе превърнал в двоен чаршаф, а аз - в калъфка за матрак. Господи! Дори сравненията ми бяха заимствани от домакинството. Какво, по дяволите, ставаше с мен?
Оставаше ми само един изход. Можех да се нацупя. Реших да не разговарям с него. През следващите пет дни му поднасях яденето в пълно мълчание. Когато си легнехме, му обръщах гръб. В края на седмицата бях като изтъкана от нерви, както и двете деца. Всички стъпвахме на пръсти. Напрежението бе наистина осезаемо. Дори котката ме гледаше с превъзходство, сякаш се опитваше да ми каже: „Личи си, че си новачка."
В петък вечерта разбрах, че не издържам повече.
- О, Рори. Рори, миличък - изхлипах облекчено аз.
- А? - отвърна той и ме стрелна странично с поглед.
- Нека да се сдобрим, Pop. Наистина не издържам повече. Всяка вечер плача, докато заспя. Цялото това напрежение, враждебността, мълчанието!
Най-сетне той ме погледна.
- Какво?
ДОРИ НЕ БЕШЕ ЗАБЕЛЯЗАЛ!
ВТОРА ЧАСТ
9. НЕ СИ КЪСАЙ НЕРВИТЕ, РАЗВИЛНЕЙ СЕ
Когато няколко вечери по-късно звъннах на вратата на Джаз и Стъдс в Хампстед, все още мислех за недостатъците на Рори. Как бе възможно един мъж да предпочита да гледа повторение на шампионата по бадминтон между двама хървати, за които не е чувал през живота си, вместо да разговаря със съпругата си? Дори се питах Рори все още ли се числи към категорията „мъж". По-скоро бе заприличал на топлокръвно стайно цвете - седеше си кротко в очакване да бъде нахранено и полято.
В следващия момент мислите ми се разпиляха. Докато минавахме през осветеното антре, осъзнах, че Джаз е отворила вратата гола до кръста. По-точно, едното зърно беше наплескано с червило и гланц за устни, а от другото висяха обсипани с лъскав прашец ленти. Огледах внимателно изражението й. Така и не можах да преценя дали видът й предвещава добри или лоши новини. Имаше ли някакъв повод за празнуване? Може би просто й се бе приискало да изведе двете си съкровища на въздух за последен път, преди да се подложи на операцията, която щеше да отстрани разрастващия се тумор - който между другото вече си имаше и прякор „Стъдс". Джаз ни бе предупредила, че през идващите месеци може да се случи да ни звъни с необичайно и напълно нелогични молби. Вече се бях подготвила психически, че ще ходя на мъжки стриптийз, където танцьорите ще са в прилепнали латексови къси панталонки.
- Оказа се най-проста киста - изсмя се тя и се завъртя с танцова стъпка, а лъскавите й зърна заблестяха.
Прегърнах я толкова ентусиазирано, че златният прашец полепна по брадичката ми и една от лентичките се озова между зъбите ми.
- Къде е всепризнатият най-тайнствен мъж на света? Защо не е тук да празнува с теб?
- Има някаква мисия на „Амнести" в Дарфур. Това е част от дългосрочната му програма „Стой далече от съпругата" - обясни тя. - Може и да нямам рак, Каси, но все още съм в последния стадий на дългогодишната болест, наречена брак. - Тя замълча, докато ми наливаше розе „Крюг", задигнато от избата на съпруга й. - Искаш ли да знаеш какви са страничните ефекти? Самоненавист и прекомерна употреба на алкохол.
- По всяка вероятност тази болест ще се окаже заразна, защото и аз имам същите симптоми. - Изгълтах на един дъх прескъпото вино. - Точно така. И двете с теб сме щастливо омъжени с изключение на една дребна подробност - съпрузите ни.