Спрях с лицевите опори на пейката и се претърколих по гръб на тревата сред нарцисите.
- Ами, не, не знам. Според мен, Джаз, сидитата на Миси Елиът не са най-подходящата музика за възрастта ни.
Джаз ни хвърли убийствен поглед.
- Има още нещо хубаво в това да си жена, дори жена „на нашата възраст" - заяви тя с изтънял глас. - За разлика от мъжете „на нашата възраст" на нас не ни се налага да плащаме за сексуални услуги. - Тя вдигна крак на пейката и се наведе, за да разтегне мускули. - За нас не е проблем да си намерим някое момче, с което да си поиграем.
- Като си вземеш момче за забавление, се налага да плащаш за всичко. И за вечерите, и за театъра, и за почивките - обясних небрежно аз и зареях поглед към преплетените клони на дърветата. - Ако плащаш за сексуални услуги, ще ти излезе много по-евтино!
Въпреки опитите ни да нарежем на парчета фантазиите й като с нож, който не успява да пробие кората на самун замръзнал пълнозърнест хляб, тя остана непреклонна.
- Да не би наистина да си решила отново да започнеш да обикаляш клубовете? - добавих аз. - Ще изтърпиш ли непрекъснатото му натякване за рециклирането? Ами безкрайните приказки за съдбата на озоновия слой всеки път, когато посегнеш към лака за коса?
- Миличка, нямам никакво намерение да си приказвам с него!
След тези думи Джаз затича надолу по хълма и ни заряза с раздразнено помахване на ръката.
— Няма да й помагаш. Разбра ли? - нареди Хана, преди да хукне намръщена след Джаз.
Много ясно, също като гледката от Парламънт Хил.
Стана така, че един ден в края на март Джасмин Джардин, четирийсет и три годишна домакиня и майка на едно дете, излезе от дома си, кацнал сред зеленината в Хампстед, качи се на волвото комби и пое към мрачните усои на Съдърк. Съпругът й си въобразяваше, че е тръгнала на кино. Само че тя профуча с автомобила покрай Суис Котидж Синеплекс, продължи от другата страна на реката и накрая паркира пред разнебитена къща, пооправи косата си, хвърли поглед на чорапите си и почука на небоядисаната врата. Отиваше на среща за пръв път от двайсет години насам, и то с мъж, който можеше да оближе собствените си вежди (както сам се бе похвалил в един от имейлите си).
Знам всичко това, защото бях с нея в колата, въоръжена с кофичка пуканки и телефона на местното полицейско управление. Освен всичко друго, трябваше да минем на южната страна на реката, която жителите на Северен Лондон възприемат като територия, запазена само за враждебно настроените апахи. Ежедневните занимания на жителите на Съдърк бяха раздробяване на капачките на коленете на провинилите се и търговия с наркотици. В този квартал хлебарките са толкова големи, че дори се чува топуркането на косматите им крачка. Докато чаках в колата, а времето забрави да тече цял един... не, два часа, ми мина през ума, че се грижа за щастието на Джаз от толкова отдавна, че бе крайно време да се обзаведа с дъска за писане и бяла престилка. Реших цели четири кръстословици, изслушах три сидита с музика на Моцарт, изядох две пакетчета шоколадови бисквити, когато Джаз се изтърколи с клатушкане на улицата, дрехите й качествено изпомачкани, ококорена и чорлава. Приличаше на манекенка, изхвърлена от някоя реклама.
- Добре ли си? - Изскочих от колата, готова да събера счупените парчета. - Да звъня ли в полицията?
- Само за да им кажеш, че измислихме нова игра: „Задръж езика на клитора". — Най-неочаквано тя подскочи така, сякаш се канеше да се яви за статистка в „Мръсни танци". - Страхотно! Господи! Невероятно! Направо невероятно!
- Сериозно? Как му бяха зъбите? Готино ли му е дупето? - Думите сами ми се изплъзваха. - Чувстваш ли се виновна? Кажи, чувството за вина не те ли е притиснало?
- Каква вина? Аз съм на седмото небе! - заяви дръзко тя. Беше ми се сторило, че е ужасена, а то било неподправена еуфория. Бе обхваната от такъв възторг, сякаш току-що бе направила бънджи скок.
- Господи. Всички онези години в католическото училище не са ме научили на нищичко. Недопустим грях е да се отдадеш на въздържание и да пропуснеш подобно нещо. Ти знаеш ли, че на една благотворителна вечеря седях до Джордж Клуни? Тогава той ми поиска номера.
- Браво. Сега вече ми е ясно защо никога не се е женил - подхвърлих саркастично аз.
- Мъжете са същата работа като книгите. Навъдили са се толкова много, а няма почти никакво време! - Джаз се ухили кокетно. - Виж, ако добрият Господ не е искал да се впускаме в извънбрачни връзки, богинята не е трябвало да ни дава бельото. - Тя подръпна чорапа си, докато се качваше в колата. - Жените са новите мъже! Естрогенът е новият тестостерон! - Тя вирна юмрук във въздуха.