- Да. А старите простотии си остават същите като новите простотии.
- Виж сега - опита се да ми обясни тя. - Не може всичко да е съвършено. Самият живот не е съвършен, нали така? Ще ме покриеш ли довечера, ако Стъдс пита...
- Не знам, Джаз. Мразя да лъжа. Аз...
- В противен случай - тя стисна ръката ми като в менгеме - ще превъртя като онези жени, които люпят изоставени птичи яйца в сутиена си.
- След като представяш нещата по този начин... - Запалих колата, изритах обувките и подкарах по чорапи.
- Да знаеш, че той си има съквартирант. Някакъв студент от консерваторията. Много е сладък. Някой път можем да излезем на двойна среща! - възторгваше се тя, докато минавахме по моста над Темза.
- Студент ли? Мама му стара, че съм на четирийсет и четири! Вече съм в толкова напреднала възраст, че телефонът на доктор Кеворкян, онзи с евтаназията, е записан на мобилния ми. Освен това съм омъжена.
- Не можеш да виниш нито мадам Бовари, нито Анна Каренина, че тъпите им съпрузи са им писнали. Единствената причина да сключиш брак е, за да можеш да въртиш тайни любовни връзчици... иначе животът ще бъде толкова тъп, че ще се наложи да се омъжиш! - разсмя се беззвучно Джаз.
Доводите й донякъде ме убедиха. Толкова много нещастни съпруги, също като поточна линия с кокошки, хванати натясно, снасят яйца, мътят яйца по домовете си, докато киселите арогантни петли се дуят около гнездото и се правят, че косят тревата отпред. Всяка тяхна стъпка бе толкова ясна, че направо да ти се прииска да избягаш. Искаше ми се да съм отгледана на свобода кокошка! Да мога да обикалям където пожелая! Да се завра в шубраците... или дори покудкудякам заедно с Ръсъл Кроу.
- Хана настоява да се опитам да разпаля старата страст между нас с Рори. Нали си чувала за определяне на среща в спалнята в ранния следобед...
- Глупости! Не можеш да съживиш старата страст. Аз съм готвачка и можеш да ми вярваш, че суфлето не може да се надигне втори път. Освен това и животът, също като готвенето, е много по-апетитен, когато се отклониш малко от рецептата. Не е ли по-добре да дойдеш с мен на двойна среща?
- Ти май наистина имаш намерение да се видиш отново с него?
- Мили Боже, разбира се - ухили се Джаз и си затананика нещо. - Някои грешки са толкова забавни, че не можеш да си позволиш да ги допуснеш един-единствен път. Така че забрави тези дрънканици за разгаряне на стари страсти, става ли?
- Става.
- Просто запомни, че всички мъже са копелдаци и такива ще си останат, освен ако не са Джони Деп, когото можеш да схрускаш с чиста съвест. Ясно ли ти е?
- Ясно ми е.
Спомних си начина, по който Рори ме гледаше, когато се оженихме. Сега гледаше по същия начин единствено домашните любимци, които му водеха на преглед. Може би ако се сдобиех с бълхи или микоза, щеше да стане по-внимателен. През първите шест години бяхме невероятно щастливи. После, след като се родиха бебетата, той започна да ме приема за даденост. Точно това бе проблемът. Жените обичат някого по цял ден и цяла нощ и тази любов придава завършен вкус на живота. Затова пък мъжете отдават съвсем малка част от любовта си. Останалото е за работата, приятелите и каквото друго се сетите. Джаз беше права. Да разпалиш стари страсти е просто смешно. Нямаше смисъл да се опитвам да се върна в менюто на съпруга си... нали?
10. НЕ ТИ КАЗАХ ЗА ОРГАЗМА СИ, ЗАЩО ТО ТЕБ ВСЕ ТЕ НЯМА
Бях възседнала съпруга си като пенсионирана ездачка на някое родео и се опитвах да се задържа, без да се килна на една страна. Беше неделя следобед, децата бяха на кино, клиниката бе затворена в един и двамата си бяхме „чукнали среща", за да „разпалим старата страст".
Отново се опитах да го целуна, без да усещам дъха му на бира и на храната, заклещила се между зъбите. Спомних си с тъга как навремето се чувствахме пияни единствено от въодушевление. Всички тези упражнения в стила на героинята от Дивия Запад, Ани Оукли, бяха поразително досадни, затова се смъкнах от него и се наместих напълно механично, като робот. Това не бе никаква любовна игра, по-скоро пълна загуба на време и усилия. Изсумтях от досада, а Рори, изглежда, реши, че пъшкам от страст, защото започна да ме мачка от едната страна и да ме щипе от другата. В докосванията му имаше толкова еротика, колкото когато завесата около душа се лепне за тялото ти. Откликвах автоматично като коляно, пернато с медицинско чукче. Господи! В какво се бях превърнала? Що за мекотело бях? Нима всички съпружески двойки се тормозят със същата досада и се опипват напълно ненужно, докато единият от двамата припадне? Той продължи още секунда, ах, простете, излъгах ви, две секунди, след това облиза пръста си, за да осигури някаква влага. Едва в този момент осъзнах, че наистина се чувствам нещастна.