Рори свърши бързо и отиде под душа, а аз останах да лежа в леглото, което напомняше за безсмислието на акта ни.
Съпругът ми зашляпа обратно в стаята, увит в някаква кърпа. Отвори вратата към коридора и една немска овчарка с шевове по главата се хопна на леглото, стиснала в разпенената си паст новите ми, вече надъвкани до неузнаваемост леопардови чехли.
- Това вече е прекалено! - чух аз да се надига гневен глас и със закъснение осъзнах, че е моят. Всичките ми чувства се изплъзнаха като мокър стъклен буркан и се пръснаха на пода. - Може и да не си забелязал през годините, откакто сме женени, Рори, но аз мразя животни.
- Стига, Кас. - Рори, все още с кърпа на кръста бе застанал като Джони Вайсмюлер, подпрял ръце на ханша, надул гърди, готов за атака. - Той просто си играе. Стига, Сатана, легни, момче.
- Сатана ли!? Фактът, че немските овчарки задължително ги кръщават Хитлер, Адолф, Ева или Сатана, не е ли в противоречие с твърдението ти, че им се играе? Това е куче, което ще разкъса бебе, за да му вземе играчката.
- В интерес на истината той е истински сноб. Няма дори да си помисли да прегърне крака ти, за да ти се дърви, ако не си в дрешки на „Армани" - отвърна весело той, докато се обличаше.
- Дори пациентите ти да не желаят да се чукат с крака ми, те вършат отвратителни неща зад канапето, нещо, което никога нямаше да се случи, ако беше истински лекар, а не ветеринар.
Не успях да видя изражението му заради надвисналата коса, но усетих, че съм поразила особено чувствително място.
- Няма нищо срамно в работата на ветеринаря - отвърна напрегнат той. — А пациентите ми определено трябва да се научат бързо да свършват в твое присъствие, Каси. Хайде. - Той почеса кучето под зейналата долна челюст. - Как е възможно да не обичаш животните? - попита той и изпъна гръб.
- Напротив, обожавам ги. Великолепни са, особено със сос.
- Ама на теб какво ти става напоследък?
- В брачните ми клетви не се споменаваше, че ще ми се наложи да чеша топки, покрити с козина. - Станах и дръпнах дънките си. - Тази къща и без това е достатъчно мръсна благодарение на несъобразителността и мързела ти.
- О, Каси — въздъхна той. - Трябва ли винаги да издребняваш?
- Трябва, защото дребните неща правят ежедневието ни, Рори. Животът е съставен от дребни неща.
-- Ама ти си се превърнала в тежък случай. От години не спираш да обикаляш с кърпа и четка в ръка.
- Ти да не би да си въобразяваш, че това ми доставя удоволствие? Нищо подобно. Върша го, защото ти пищиш, че съм ти била прилагала психологически тормоз всеки път, когато те накарам да хвърлиш мръсните си гащи в коша за пране. - Замахнах драматично с ръка и се заех да оправя спалнята.
Рори застана зад мен, обърна ме към себе си, пое лицето ми между едрите си длани и ми се усмихна дръзко.
- Кас, нали затова те обичам. Защото умееш да се справяш с всичко.
Гневът ме заля като вълна, разплискана при изскачането на подводница на повърхността.
- Това са празни приказки, Рори - уж действията значели много повече от думите. Я си помисли. - Дръпнах се рязко от него и продължих да оправям с гневен замах леглото. - Колко декара филийки съм ти намазала досега? Колко стада агнета съм опекла, за да се натъпчеш в неделя на обяд? Колко ята риба съм опържила? Паскал готви, без да се оплаква, че Хана не пипва в кухнята. Той дори маринова сьомга. И аз искам някой да маринова сьомгата, по дяволите!
Рори стисна ръката ми.
- Няма ли да престанеш да удряш възглавницата?
- Господи, ненавиждам цялата тази работа – намръщих се аз. - Не мога да търпя, че ми се налага да ти говоря как трябва да ми помагаш да почистя къщата, докато ти стоиш и ме гледаш да превивам гръб. И аз работя на пълен работен ден, ако досега не си забелязал!
- Ама вие, момичетата, успявате да се справите с всичко. При женския мозък свързващата тъкан между лявото и дясното полукълбо е десет процента по-плътна, отколкото при мъжете. Мъжкият мозък успява да се съсредоточи само в едно нещо. Ако работя с чука и на вратата се звънне, ще си ударя пръста. Нищо не мога да направя, честна дума. - Той се ухили нагло, решил, че се е отървал. - Това си е генетично обусловено.
- Нима? Бас държа, че няма да се затрудниш да изпълняваш няколко функции, ако попаднеш, да кажем, на оргия.
Рори се влачеше след мен, докато хлопвах със замах чекмеджета, тъпчех дрехи в шкафовете и разритвах кучетата.