Двамата с него сме - по-точно казано, бяхме - сродни души и партньори, вплетени заедно като копринени буби. Любовта ми открай време го обгръщаше като гъст захарен сироп. А пък когато ме погледне, по лицето му се разлива нежна обич, която в миг разпалва огън в зърната на гърдите ми. След петнайсетгодишен брак съм напълно наясно и с недостатъците му. Независимо от времето, вечно навлича едно износено кожено яке и притежава най-богатата колекция от тениски в западния свят. За Рори официално облекло означава изгладена тениска. Най-лошото е, че не понася приятелките ми. Все разправя, че за лондонските партита отиват три четвърти от световните доставки на помощи. Идва с мен на снобските сбирки на Джаз и Хана от немай къде, свива се в някой ъгъл и не проронва и дума. „А, това ли е съпругът ти? Стори ми се, че е част от интериора." Та затова миналия януари нямаше никакво желание да ходи на двайсетата годишнина от сватбата на Джаз и Стъдс. Защо не го послушах...
Идеята беше да организират скромна празнична вечеря, на която да поканят най-старите си приятели от университета. Ала тъй като Стъдс така и не се научи да разграничава работата от удоволствията, партито набъбна и бухна повече от прическата на Доли Партън.
Джаз се омъжи за Дейвид Стъдландс, докато той още чиракуваше в хирургията на голяма болница в Кеймбридж. Падна си по него още в деня, в който двамата се запознаха.
- Страхотен е - каза ми навремето Джаз. - Иска ми се да го тръшна на някое канапе и да го схрускам. - Джаз имаше диплома за учителка по домакинство и докато той се изкачваше по стълбицата към успеха, тя го издържаше благодарение на работата си като готвачка в различни ресторанти. Сега вече Стъдс е толкова богат, че някой трябва да му носи портфейла, да не говорим, че кара неприлично голям ягуар и го паркира пред клиниката си на Харли Стрийт. Не само че е красавец, ами е толкова висок, че му трябва радиостанция, за да комуникира с юркащите се някъде долу простосмъртни, ако му се прииска да разбере какво е времето на тяхното ниво.
Макар че наближава петдесетте, Стъдс се поддържа в страхотна форма. Профилът му е толкова остър, че можеш да си обръснеш краката на него, а пък езикът му е като добре наточен нож. Има слабост към ироничния присмех, в повечето случаи насочен към него самия - нещо, което в повечето случаи изтъква чара му. Като изтъкнат хирург по възстановяване на тъкани и изгаряния, Стъдс трупа академичен престиж с работата си на консултант в университетската болница. Поддържа лукса, в който семейството тъне, благодарение на частната си практика като пластичен хирург. („Ти си най-обикновен невротичен нарцисист, който не знае къде да пилее времето си. Ако обаче държиш на частна консултация, лягай мирно и отваряй банковата си сметка.")
За да му олекне на съвестта, задето оперира хора, които нямат нужда, Стъдс редовно ползва неплатен отпуск, за да работи на кораби за медицинска помощ, които обикалят по крайбрежието на Африка, и оперира военни жертви. Издирва и набира лекари за различни фондации и се е прочул с умението си да убеждава младшите си сътрудници да работят по шест месеца на доброволни начала за „Лекари без гpaница". Освен това щедро дарява времето си на Медицинската фондация за жертвите от военни действия и е съветник експерт към Световната здравна организация. И както трябва да се очаква, той е канен в Бъкингамския дворец, за да му вземат проба за ореол на светец. Тъкмо в чест на тази алтруистична страна на природата му Джасмин Джардин, нашата великолепна и неповторимо дръзка чаровница от университета, изписа името му на таблата над леглото си.
Всъщност Джаз искаше да отмени партито, тъй като майка й бе починала малко преди Коледа от рак на гърдата. Стъдс обаче настоя да не се отказват. Двете с Хана се надявахме купонът да изтръгне приятелката ни от тъгата. Затова задачата ни бе да следим никой да не споменава ужасната думичка с „р".
Беше вече осем и двамата закъснявахме. Хана бе наредила да се наконтим - което в моя случай означаваше, че трябва да наема специален холивудски екип по грим и преобразявате, тъй като задължителната за жените учителки премяна, ако не сте забелязали, включва обувки на нисък ток и „интересни" обеци. Като изключим, че често ми се случва да нося тениските на Рори, на размъкнатите ми дрехи редовно им липсват копчета и вечно има някой провиснал подгъв. Усетът ми към модата се определя от онова, което няма нужда от гладене. След Джасмин хората се обръщат очаровани, а от мен се извръщат потресени. Да не би да си помислите, че преувеличавам? Напоследък например не свалям демодираните сини костюми с ципове.