— Е — рече той със святкащи очи.
Синята дама въздъхна и отново седна.
— Е, господин професоре, я ми обяснете този бинокъл по естествен път.
— Изобщо не е нужно да го правя — отговорих съвсем спокойно. — Можете да изисквате от мене обяснение само за естествени процеси, а бинокълът ви е някакво дяволско изобретение, искам да кажа, шарлатанство, което няма нищо общо с науката. Би трябвало първо да ми докажете, че това е вярно работещ оптически инструмент, а не психологическа измама, преди да смеете да очаквате от мене теория.
— Ама че дяволски тип, тоя професор! — изръмжа дяволът.
Направих се, че не съм чул.
— А че въобще пътуваме с десетократна светлинна скорост — поде отново той, — която аз сега отново възстанових, това все пак е чисто технически проблем, който вие трябва да решите. Ако не можете, хич няма да се церемоня с вас. Просто ще отворя тази клапа, след това ще изпаднете навън и падащата звезда е готова.
Работата ставаше съдбоносна. Размишлявах. Никога през живота си не съм размишлявал така напрегнато и не искам пак да го правя. За щастие съм философ. Казах си: Трябва да разгледам нещата напълно абстрактно. Дяволът можеше да ми задава още много въпроси, за да ме изиграе. Трябваше да си обясня самия дявол!
Дяволът започна да ме нагрубява, очевидно смяташе, че вече ме е победил.
— Е, ще стане ли скоро? — кресна той.
— Знаете ли — не се предавах аз, — има две обяснения. Едно психологическо и едно метафизическо. Според психологическото вие не сте нищо друго, освен мое съновидение, въобще измислица, измислица на човечеството.
Дяволът направи движение, като че искаше да отвори клапата и да ме остави да падна в космическото пространство.
— От това няма да имате никаква полза — побързах да го уверя, — така не можете нищо да докажете. Защото ако вие сте само измислица, то моят случай също би бил само измислица и въпреки това аз пак бих се събудил съвсем бодър на писалището си или където и другаде да съм заспал.
— Вие сте буден! — изръмжа той отново.
— И аз тъй мисля — подкрепих го аз. — Защото, ако тази история се окажеше сън, а не действително изживяна сега от мене, то тя би била доста изтъркана. Използувал съм прекалено често този мотив със съня.
— И тъй!
— И тъй, метафизическото обяснение. Тук отново има две обяснения. Едното е натурфилософско-космологично, другото е повече етично-ноологично.
— Господине, вие можете всекиго да подлудите. Не искам все по две обяснения, искам правилното обяснение.
— Във въпроса ви, как правите така, че да пътувате толкова бързо, са залегнали обаче два проблема. Мога да попитам: Как става така, че разполагате с такова количество енергия, което ви е необходимо за скоростта; и мога да попитам: Откъде идвате самият вие?
Дяволът ме погледна с такъв израз на лицето, че аз се засрамих, задето мога да изглеждам така глупаво-учуден.
— Та вие въобще нямате право да питате — разсърди се той, — а аз.
— Ала още един въпрос ще ми разрешите — помолих съвсем учтиво. — То е само за да не предизвикам тепърва излишни стълкновения.
— Е — омекна дяволът, — съгласен съм. Дори ще отговоря на въпроса. Но той е последният, иначе…
— Кажете ми, моля, можете ли да правите чудеса?
Тогава с дявола се извърши Странна промяна. Чертите му се изкривиха, той вече съвсем не приличаше на мене, той приличаше на дълбоко нещастен човек, при все това и на могъщ властелин с неимоверна сила на волята, когото някаква слабост е изненадала. Изплаших се. Но то продължи само миг. После отново стана предишният. Сбърчи чело и запита:
— Какво значи това? Да създам не мога нищо!
— Искам да кажа — поясних, — можете ли да причините произволни промени в първоначалното разпределение на всемирната енергия, така че изведнъж да възникнат напълно неочаквани и необясними за нашето разбиране неща.
Той се засмя горчиво.
— Необясними за вас, хората ли? Това не би представлявало нищо особено! Че колко ли надалеко можете да прозрете вие? Вие сте смъртни духове и сте безпомощни пред вечността. Аз обаче мога да бръкна във вечността, където се носят още безброй системи от светове с неизчерпаеми форми на енергия, и да прехвърля от тях в пространството на вашия Млечен път толкова, колкото ми е нужно, за да ви настръхнат косите.
— Аха — досетих се аз, — значи вие сте придвижили тази двигателна енергия с фантастична интензивност, която ни дава десетократна светлинна скорост, от някоя безкрайно далечна звездна система насам?
— Приблизително е така, макар и не толкова просто, колкото си го представяте. Не от система като тази тук, а от съвсем друго място, за което не можете да имате никаква представа.