Около полунощ двадесет нормандски рицари, всички до един здравеняци, сир дьо Гравил, сир дьо Клер, сир дьо Менмар, сир дьо Морбек, рицарят д’Оне… е, да, потомък на един от любовниците от Нелската кула; нищо чудно, че го срещаме в наварската партия… накратко, една юначна група от двадесетина мъже, чиито имена станаха известни, защото впоследствие въпреки неохотата си кралят бе принуден да им издаде оневиняващи писма… нахлуха в селището начело с Филип Наварски, разбиха вратите на „Свинята предачка“и нахълтаха в стаята на конетабъла.
Наварският крал не беше с тях. В случай че работата вземеше лош обрат, той бе предпочел да изчака извън града, край една плевня заедно с конярите. О, представям си Шарл Злия в този момент — дребничък, пъргав, усукан в плаща си като струя дим от ада, подскача по заледената земя като дявол, сякаш без да я докосва с нозе. Чака. Поглежда към зимното небе. Студът щипе пръстите му. Сърцето му се свива едновременно от злоба и страх. Ослушва се. Отново започва нервно да подскача. В този миг се появява Жан дьо Фрикан, наречен Фрике, управителят на Кан, негов съветник и най-изкусен майстор на заговори, който, останал без дъх, му казва: „Готово, монсеньор!“
След него пристигат Гравил, Менмар, Морбек, самият Филип Наварски и всички останали съзаклятници. А там, в странноприемницата, хубавият Шарл Испански, измъкнат изпод леглото, където се беше скрил, лежеше мъртъв веднъж завинаги. Доста добре го бяха наредили през нощницата. Преброиха осемдесет рани по тялото му, осемдесет промушвания с меч. Всеки бе поискал да го прониже четири пъти… Та, сир племеннико, ето как крал Жан загуби приятеля си и как Шарл Наварски въстана срещу него…
А сега ще ви помоля да отстъпите мястото си на дон Франческо Калво, папския секретар, с когото искам да поговоря, преди да сме пристигнали.
VII
ВЕСТИТЕ ОТ ПАРИЖ
Щом пристигнем в Ла Перюз, дон Калво, ще бъда доста зает с проверките в абатството, за да видя дали действително англичаните са го опустошили до такава степен, че да трябва да освобождавам монасите от изплащането на игуменските ми бенефиции за цяла година, както самите те ме молят; затова искам отсега да ви кажа какво да включите в писмото до светия отец. Ще ви бъда благодарен, ако го напишете веднага щом стигнем, като го украсите с всички хубави изрази, с които умеете да си служите.
Трябва да запознаем светия отец с известията, които получих в Лимож от Париж и които доста ме безпокоят.
На първо място деянията на старшината на парижките търговци Етиен Марсел. Научих, че от един месец този прево строи укрепления и окопава града извън старите стени, сякаш се готви за обсада. А при сегашното състояние на мирните преговори няма признаци за заплаха срещу Париж от английска страна, така че това усърдно укрепяваме буди недоумение. Но освен това превото е организирал буржоата в градски отряди, въоръжава ги и ги обучава с десетници и петдесетници, по примера на фландърската милиция, която сама управлява градовете си; принудил е престолонаследника, наместник на краля, да одобри учредяването на тази милиция; и на всичко отгоре, докато кралските данъци и такси са предмет на всеобщи оплаквания и неподчинение, той — едно прево — е наложил данък върху напитките, за да може да въоръжи армията си, и го събира лично.
Този прево Марсел, който навремето бе натрупал състояние покрай кралското снабдяване и който доста се озлоби, след като му отнеха тази служба преди четири години, сега след злополуката при Поатие като че ли иска да се намесва във всички дела на кралството. Трудно могат да се прозрат намеренията му, освен че се стреми да си даде важност; но неговите действия съвсем не са насочени към желаното от светия отец умиротворение. Затова мой благочестив дълг е да посъветвам папата да бъде много предпазлив, ако получи някакво искане от тази страна, и да не оказва на парижкия прево и на неговите начинания ни най-малка подкрепа, дори и привидна.
Сигурно вече сте ме разбрали, дон Калво. Кардинал Капочи е в Париж. Какъвто е безразсъден и както никога не пропуска да сгреши, напълно е възможно да се присъедини към заговора на този прево, мислейки, че това ще е много умно от негова страна… Не, нищо определено не ми е донесено; но нюхът ми подушва един от онези завързани ходове, в които моят колегат не пропуска да се забърка…