В случая крал Жан убедително доказа чудатостите на своя нрав и непоследователността си в делата. Предния месец мислеше единствено как да залови и убие монсеньор Наварски; сега даваше съгласие за всичко, което последният пожелаеше. Кажеха ли му, че неговият зет иска Кло дьо Котантен заедно с Валон, Кутанс и Карантан, той отговаряше: „Добре, дайте му ги!“ Или вицеграфствата Одьомер и Орбек: „Дайте му ги, щом искат да се сдобрявам с него.“ Така Шарл Злия получи също и графство Бомон с укрепленията Брьотьой и Конш — всички земи, съставляващи навремето перството на граф Робер д’Артоа. Хубаво възмездие post mortem9 за Маргьорит Бургундска; нейният внук получаваше имотите на човека, който я бе погубил.
Граф дьо Бомон! Младият Шарл — Наварски ликуваше. Според договора самият той не отстъпваше почти нищо; трябваше да върне Понтоаз и тържествено да потвърди, че се отказва от Шампан — нещо, което бе решено преди повече от двадесет и пет години.
Приключено бе с въпроса за убийството на Шарл Испански. Не бе поискано никакво наказание, дори и за съучастниците, нито обезщетение.
Всички съзаклятници от „Свинята предачка“ получиха оневинителни писма и вече не се страхуваха да назовават имената си. О’Мантският договор никак не издигна престижа на крал Жан. „Убиват му конетабъла — дава половината Нормандия. Ако убият брат му и сина му, сигурно ще даде цяла Франция.“ Ето какво говореха хората.
Колкото до дребничкия наварски крал, той бе проявил доста голяма ловкост. Притежавайки Бомон заедно с Мант и Еврьо, можеше да изолира Париж от Бретан; а с Котантен държеше преките пътища към Англия.
И така, когато дойде в Париж да получи опрощение, той имаше вид, че го дава.
Да; какво казваш, Брюне?… Ама че дъжд! Пердето съвсем се е намокрило… Пристигаме в Белак? Чудесно. Тук поне е сигурно, че ще ни настанят удобно и ще бъде непростимо, ако не ни направят голям прием. Английският отряд пощади Белак по заповед на уелския принц, защото това е наследственото имение на графиня дьо Пемброк, която е от рода Шатийон-Люзинян. Понякога воините проявяват такова мило внимание…
Да завърша, племеннико, разказа за Мантския договор. Появи се, значи, наварският крал в Париж, сякаш е спечелил битка, крал Жан свиква парламента да го посрещне, а вдовствуващите кралици стоят от двете му страни. Един кралски правнук коленичи пред трона… о, всичко това беше много внушително… и казва: „Многоуважаван господарю, кралиците Жана и Бланш научиха, че наварският крал е в немилост, и ви молят да му простите…“
При тава новият конетабъл, Готие дьо Бриен атински херцог… да, братовчед на Раул от дру-гия клон на рода Бриен; този път не бяха избрали някой младок… пристъпи към Шарл Наварски го улови за ръката… „Кралят ви прощава искрено и драговолно от приятелство към кралиците.“
А булонският кардинал бе натоварен да прибави към това на висок глас: „Нека занапред никой от кралския род да не се осмелява на подобна по-стъпка, защото ще бъде съден, дори и да е кралският син.“
Хубаво правосъдие, няма що, на което всеки се смееше под мустак. Тъстът и зетят се прегърнаха пред целия двор. Ще ви разкажа продължението утре.
IX
ЗЛИЯ В АВИНЬОН
Право да ви кажа, племеннико, предпочитам някогашните църкви, като тази в Дора, откъдето току-що минахме, пред онези, които се строят от сто и петдесет или двеста години насам и които са истински подвизи от камък, но затова пък мракът в тях е толкова гъст, украсата така изобилна и често тъй страшна, че сърцето ти тревожно се свива, сякаш си се загубил нощем сред гората. Знам, че не се гледа добре на хора с моя вкус; но си е мой и се придържам към него. Може би е такъв, защото съм израснал в нашия стар, издигнат върху стара римска основа Перигорски замък в близост до църквите Сен-Фрон и Сент-Етиен; и ми е приятно да се любувам на форми, които напомнят техните — хубави, гладки и правилни колони, високи заоблени сводове, през които светлината свободно прониква.
Едно време монасите са умеели да строят храмове, в които каменните стени изглеждат леко позлатени от щедро проникващите слънчеви лъчи и в които песнопенията под високите сводове, напомнящи покров, ехтят и тържествено отлитат като ангелски гласове в рая.