А подлостта започва, когато ти заплащат вра. Струва ми се, че булонският кардинал не е устоял на това изкушение. Оттогава приятелството между него и Жан II доста охладня.
След известен период на немилост Лори отново спечели кралското благоразположение, както винаги е било с рода Лори. На последния Разпети петък той се хвърли в нозете на краля, закле му се в съвършена почтеност и стовари цялото двуличие и угодничество на гърба на Льо Кок, с когото враждата продължи и който бе изгонен от двора.
Изгодно е да обвиниш посредниците в измяна.
Така имаш основание да не изпълниш договора. И кралят не се поколеба да го стори. Когато му казваха, че е трябвало по-добре да следи своите пратеници и да прави по-малки отстъпки, той отговаряше с раздразнение: „Преговори, спорове, доказателства, това не е работа на един рицар.“ Винаги е показвал явно презрение към преговорите и дипломацията, което му позволява да се отрича от задълженията си.
В действителност той беше дал такива големи обещания само защото знаеше, че няма да ги изпълни.
Но в същото време обсипваше зет си с хиляди престорени любезности и непрекъснато искаше да го вижда до себе си в двора, него и по-малкия му брат Филип, та даже и породения Луи, за когото особено настояваше да се върне от Навара. Наричаше се покровител на тримата братя и държеше престолонаследникът да се отнася приятелски с тях.
Злия приемаше това пресилено внимание и тази невероятна загриженост не без известна безочливост и стигаше дотам, че казваше на краля пред цялата маса: „Признайте, че ви направих голяма услуга, като ви отървах от Шарл Испански, който искаше да се разпорежда за всичко в кралството. Не го казвате, но това бе облекчение за вас.“ Можете да си представите как крал Жан преглъщаше подобни любезности.
И ето че в един летен ден, когато Шарл Наварски, придружен от двамата си братя, се бе запътил на някакво празненство в двореца, насреща му бързешком се зададе булонският кардинал и му каза: „Връщайте се и се прибирайте в къщи, ако ви е мил животът. Кралят е решил да накара да ви убият и тримата на празненството след малко.“
Това съвсем не беше измислица, нито недоразбрана мълва. Крал Жан бе взел решението същата сутрин, на събрание на Тесния съвет, на което булонският кардинал бе присъствувал… „Изчаках да се съберат и тримата братя, защото искам да ги убия всички заедно, та да не остане нито един мъжки наследник от това мръсно племе.“
Лично аз не упреквам булонския кардинал, че предупреди братята Навара, макар това да доказа, че им се е продал. Защото един служител на светата църква… който освен това е член на папската курия, брат на папата пред бога… не може да слуша хладнокръвно как се подготвя тройно убийство, без да се опита да го осуети. Това би означавало един вид съучастничество чрез мълчание. Защо му трябваше на крал Жан да говори пред булонския кардинал? Можеше просто да даде нареждания на сержантите си. Но не, той се мисли за много ловък. Ама че е смешен този крал когато реши да се прави на хитрец! Никога не е виждал по-далеч от носа си. Сигурно си е въобразявал, че когато папата го упрекне, задето е потопил двореца е кръв, той ще се оправдае, като каже: „Но вашият кардинал беше тук и не ми се противопостави.“ Ала кардинал дьо Булон е от стара коза яре и не се оставя така глупаво да го водят за рогата.
И тъй, след предупреждението Шарл Наварски се отправи към дома си и подготви своя ескорт. А крал Жан, като не видя да се появяват тримата братя на празненство, изпрати да го повикат доста заповеднически. Но пратеникът му видя само копитата на конете, защото точно в този момент братята Навар пришпорваха към Нормандия.
Тогава крал Жан изпадна в силно разярение и за да скрие яда си, се престори на оскърбен. „Я го вижте неблагодарния син, вижте го този подлец, който се отказва от приятелството на краля и своеволно решава да избяга от двора! Явно таи доста зли намерения.“
И това му послужи за повод да обяви, че прекратява изпълнението на Мантския договор, което изобщо не бе и започвало.
Щом научи това, Шарл върна брат си Луи в Навара, изпрати брат си Филип в Котантен да събере войска, като самият той също не остана в Еврьо.
Защото до същото време нашият свят отец папа Инокентий бе решил да свика на съвещание в Авиньон… това бе трето, четвърто, или по-скоро вечно започващо отначало съвещание… пратениците на френския и на английския крал, този път за да преговарят не за удължаване на примирието а за истински и окончателен мир. Инокентий казваше, че сега иска да доведе докрай делото на своя предшественик, и дори се ласкаеше от мисълта да направи и онова, в което Климент VI не бе успял. Самомнителността, Аркамбо, покълва даже и в сърцата на папите…