От този момент нататък империята ще се самоопределя от седем германски избиратели, които ще обединят държавите си… което значи да превърнат своята анархия в постоянен закон. В същото време относно Италия не се взема никакво решение и никой не знае точно от кого и как ще бъде упражнявана там властта. Но най-ужасното в тази вула, това което убягна на Инокентий, е, че разделя светската и духовната власт, и утвърждава независимостта на народите спрямо папата. Това е краят, премахването на принципа на всемирното пълновластие, упражнявано от приемника на Свети Петър от името на Всемогъщия творец. Връщат бог на небето, а на земята правят каквото си искат. Наричат това „съвременно мислене“и се гордеят с него. Аз, племеннико, наричам това, с извинение, да си плюеш в очите.
Няма остаряло и съвременно мислене. Има само мисъл, от една страна, а от другата глупост. И как посрещна всичко това нашият папа? Крещя ли, гневи ли се, отлъчи ли го? Изпрати на императора едно доста любезно и приятелско послание, пълно с благословии… О, не, не! Не съм го съставял аз. Но на събора в Мец аз ще трябва да чуя тържественото известяване на тази вула, която отрича върховната власт на светия престол и която ще донесе на Европа само смут, размирици и беди.
Какъв горчив хап трябва да преглътна, при това охотно; защото сега, когато Германия се отдели от нас, повече от всякога трябва да се стремим да спасим Франция, иначе за бог няма да остане нищо. Ах, бъдещите поколения ще има да проклинат годината 1355! А още не сме пожънали всичките й бодливи плодове.
А какво прави наварецът в това време? Стои си в Навара и е доволен от новината, че освен от безпорядъка и суматохата, които той предизвика, сме затруднени и от деянията на императора.
Преди всичко очакваше своя Фрике дьо Фрикан, заминал за Англия с ланкастърския херцог, да се върне заедно с шамбелана на последния, натоварен да предаде мнението на крал Едуард относно съставения в Авиньон проект за договор, После шамбеланът трябваше да се върне в Лондон, придружен този път от Колен Дублел, щитоносец на Шарл Злия, още един от убийците на Шарл Испански, който трябваше да представи възраженията на своя господар.
Шарл Наварски е пълна противоположност на крал Жан. По-вещ и от нотариус, когато се об-съжда всяка точка, всеки параграф, всяка запетая от някакъв договор. Припомня това, предвижда онова. Използува като довод еди-кой си обичай, стремейки се винаги да намали своите задължения и да увеличи тези на партньора…Ай като не бързаше да си изтъче платното с англичанина, можеше спокойно да наблюдава какво се готви върху кроеното на Франция. Сега беше моментът крал Жан да се покаже сговорчив. Но когато този човек реши да действа винаги избира най-неподходящото време за това. Като истински самохвалко, ето че се стяга за бой, и то за да нападне отсъствуващ враг, втурсе в Кан и заповядва да се завземат всички нормандски замъци на зет му, с изключение на Еврьо. Хубав поход, няма що, който по липса на противници се превърна в поход за гуляи и доста разгневи нормандците при вида на кралските стрелци, опустошаващи каците и килерите им.
Междувременно наварецът спокойно събираше войски в своята Навара, а неговият шурей, граф дьо Фоа, Феб… друг път ще ви разкажа за него, той е доста внушителен сеньор… отиде да повърлува в графство Арманяк, за да напакости на френския крал.
След като бе изчакал лятото, за да поеме минимален риск по море, в един хубав ден през август нашият млад Шарл пристига в Шербург с две хиляди души.
В същото време Жан II с изумление научава, че уелският принц, който през април бе станал владетел на Аквитания и наместник на английския крал в Гийена, напредваше с издути платна към Бордо с пет хиляди воини на корабите си. А и беше чакал попътен вятър. Ех, не може да се отрече, добро му е разузнаването на крал Жан! Ние от Авиньон виждахме подготовката на тази хубава морска засада, целяща да се улови Франция в клещи. И даже се говореше за предстоящото пристигане на самия крал Едуард, който трябваше вече да бъде в Жерси, ако бурята не го бе принудила да се върне в Портсмут. Може да се каже, че миналата година единствено вятърът спаси Франция.
Тъй като не можеше да воюва на три фронта крал Жан реши да не се бие на нито един. И отново се отправи към Кан, този път за да преговаря. Придружаваха го двамата му братовчеди, Пиер и Жак дьо Бурбон, и Робер дьо Лори, отново спечелил благоволението му, както вече ви казах. Но Шарл Наварски не се яви. Изпрати двама свои барони, месир дьо Лор и месир дьо Куйарвил, да преговарят от негово име. На крал Жан не му остана друго, освен да си тръгне, оставяйки двамата братовчеди, като само им поръча да побързат в постигането на споразумение.