То бе подписано във Валон на десети септември. На Шарл Наварски бе признато всичко, което му се полагаше според Мантския договор, даже малко повече.
Две седмици по-късно, в Лувъра, повторно тържествено помиряване на тъст и зет в присъствието, разбира се, на вдовствуващите кралици Жана и Бланш… „Сир братовчеде, ето нашият племенник и брат, за когото ви молим, в името на любовта ви към нас…“ И пак разтварят обятия, и се целуват по лицето с желание да се ухапят, и си обещават прошка и вярно приятелство…
А, забравих нещо, което никак не е маловажно. За почетна свита на наварския крал Жан II бе изпратил насреща му сина си, престолонаследника Шарл, когото преди това бе назначил за свой главен наместник в Нормандия. От Водрьой-сюр-л’Иор, където останаха четири дни, до Париж шуреят я зетят пътуваха заедно. За пръв път се срещаха за такова продължително време, като яздеха, разговаряха, разхождаха се, хранеха се и спяха един до друг Престолонаследникът е пълна противоположност на наварския крал, толкова висок, колкото последният е нисък, толкова сдържан, колкото другият е словоохотлив. Освен това е с шест години по-млад и му липсва зрелост във всяко отношение. И най-накрая престолонаследникът страда от болест, която явно е истински недъг; дясната му ръка се подува и става морава, щом се опита да вдигне нещо по-тежко или да стисне по-силно някакъв предмет. Не може да носи сабя. Майка му и баща му го заченаха твърде рано, и то когато едва се бяха съвзели от боледуване; това се отрази на плода.
Но оттук не трябва да се заключи, както правят прибързано някои, и на първо място крал Жан, че престолонаследникът е глупак и че ще бъде лош крал. Доста старателно съм проучил хороскопа му… двадесет и първи януари 1338 година… Слънцето е все още в Козирог, малко преди да влезе във Водолей… Родените под знака на Козирог късно постигат славата, но я постигат, ако имат умствени дарби. Зимните растения се развиват бавно… Склонен съм да заложа повече надежди за този принц, отколкото за много други с по-добра външност. Ако успее да преодолее големите опасности, които го заплашват тези няколко години… той вече е превъзмогнал някои от тях, макар най-лошото още да не е минало… ще съумее да се наложи на трона. Но трябва да признаем, че външността му никак не предразполага в негова полза…
О! Вятърът вече шиба на пристъпи водните струи. Аркамбо, моля ви да развържете коприне-ните шнурове, които придържат пердетата. По добре да продължим да говорим на тъмно, отколкото да се намокрим. Пък и няма да чуваме заглушаващото шляпане на конете. Кажете също на Брюне да сложи тази вечер мушами под цветните драперии на носилката. Знам, че ще бъде по-тежко за конете. Ще ги сменяме по-често…
Да, казвах ви, че си представям как монсеньор Наварски по време пътуването им от Водрьой за Париж… Водрьой има едно от най-красивите месторазположения в Нормандия и крал Жан пожела да си построи тук резиденция; изглежда, че замъкът, който той е поръчал, е истинско чудо; не съм го виждал, но знам, че е струвал скъпо на държавното съкровище; по всички стени има изображения от чисто злато… та си представям монсеньор Шарл Наварски, какъвто е сладкодумен и както умее да се кълне в приятелство, как се е наел да спечели Шарл Френски. Младите лесно си създават примери за подражание. А за престолонаследника такъв пример беше неговият тъй любезен спътник, с шест години по-голям от него, който толкова много бе пътувал, толкова неща бе видял и преживял, и който му разказваше всевъзможни тайни и го развличаше, одумвайки придворните… „Баща ви, нашият господар, сигурно ме е обрисувал пред вас съвсем не такъв, какъвто съм… Нека бъдем съюзници, нека бъдем наистина братя.“ Зарадван, че е така високо ценен от този по-опитен от него родственик, вече носещ корона и толкова привлекателен, престолонаследникът беше лесно спечелен.
Това сближаване не остана без последици и допринесе за по-късните злополуки и вражди. Чувам, че ескортът се строява, за да дефилира. Открехнете малко пердето… Да, забелязвам предградията. Влизаме в Шатору. Няма да има голяма тълпа посрещачи. Трябва да си или много набожен, или много любопитен, за да прогизнеш в тая киша само за да видиш носилката на един кардинал.
XI
КРАЛСТВОТО СЕ ПРОПУКВА
Пътищата на Бери винаги са имали лоша слава. Виждам, че войната далеч не ги е подобрила… Хей, Брюне, Ла Рю! За бога, намалете хода! Знам че всеки бърза да пристигне в Бурж. Но това не значи, че трябва да ме тръскате като чувал с картофи. Спрете, спрете напълно! И накарайте отпред също да спрат. Така… Не, не са виновни конете ми. Виновни сте вие, дето сте ги пришпорили, сякаш са ви подпалени седлата… А сега можете да потеглите, и моля да ме возите както се вози кардинал. В противен случай ще ви карам да запълвате коловозите по пътя.