Стратегията му, която тази година нашият Перигор изпита на гърба си, е много проста — напада незащитените селища. Праща начело отряди да разузнаят голяма част от пътя и разберат кой села и крепости ще бъдат добре отбранявани. Тях заобикаля. Срещу останалите пуска многочислени части от рицари и въоръжени мъже, които с гръм и трясък нахлуват в селищата, разпръсват жителите, премазват о стените онези, които не са успели да избягат достатъчно бързо, нанизват и пребиват всичко, което се окаже пред копията и боздуганите им; после се разделят като житен клас и плъзват към съседните селца, замъци или манастири.
След тях стрелците заграбват необходимите за войската припаси и изпразват къщите, преди да ги подпалят; най-накрая пешаците натоварват плячката на каруците и довършват опожаряването.
Пиейки до пресищане, всички тези войници изминават от три до пет левги на ден; но страха който английската армия сее, я предхожда отдалече.
Целта на Черния принц? Вече ви казах: да омаломощи френския крал. И трябва да признаем, че я постигна.
Най-облагодетелствувани са жителите на Бордо и винопроизводителите; понятно е защо така се влюбиха в английския херцог. В последните години ги сполитаха една след друга само беди опустошения от войната, опропастени от боевете лозя, твърде несигурни търговски пътища, лоша търговия и най-накрая страшната чума, заради която се наложи да сринат цял един квартал, за да обеззаразят града. Сега никак не ги е грижа, че нещастията от войната поразяват други; всеки да страда по реда си, нали така?
Веднага щом пристигна, уелският принц започна да сече пари и пусна в обръщение хубави златни монети с отпечатък на лилия и лъв… леопард, както казват англичаните… много по-плътни и по-тежки от френските с лика на агне. „Лъвът изяде агнето“ казват хората на шега. Лозята дават добра реколта. Провинцията е охранявана. Обменът на пристанището е богат и оживен, за няколко месеца оттам потеглиха двадесет хиляди бъчви вино, почти всички за Англия. Така че от миналата зима лицата на буржоата от Бордо греят от радост, а коремите им са закръглени както бъчвите им. Жените им се тълпят при търговците на платове, при златарите и бижутерите. Градът живее в празненства и всяко завръщане на принца, с любимата му черна броня, на която дължи прозвището си, се посреща с радостни приветсвия. Съпругите на всички буржоа са луди по него. Забогатели след грабежите, воините харчат с пълни шепи. Пълководците от Уелс и Корнуел държат първенството; и в последно време в Бордо се навъдиха много рогоносци, защото богатството не насърчава добродетелта.
Човек би казал, че от една година Франция има две столици, а това е най-лошата участ за едно кралство. Бордо — изобилие и мощ; Париж — оскъдица и безсилие. Какво искате! Парижките монети бяха обезценявани осемдесет пъти от началото на царуването. Да, Аркамбо, осемдесет пъти! А сечената в Тур лира е запазила само една десета от стойността, която имаше при възкачването на краля. Как може да се управлява държава с такива финанси? Когато оставяш да се покачват без мярка цените на всички стоки и същевременно обезценяваш парите, можеш да очакваш големи превратности и смутове. Франция вече позна превратностите, а в смутовете тепърва навлиза.
Какво направи нашият тъй хитър крал миналата зима, за да предотврати предвижданите от всеки нещастия? Понеже след английското нашествие не можеше да разчита на данъци от Лангдок, свика генералните щати от Ланг д’ойл. Но събранието не задоволи исканията му.
За да се съгласят с узаконяването на една извънредна такса от осем дение10 за ливра върху всяка продажба, тежък налог за всички занаяти и търговци, и на специален данък върху солта, депутатите проявиха голямо упорство и поставиха сериозни условия.
Искаха постъпленията да бъдат прибирани чрез определени от тях бирници; парите да не достигат нито до краля, нито до неговите служители; в случай на нова война да не се предприема друго събиране на данъци, преди те да са го обсъдили… и знам ли какво още? Представителите на третото съсловие бяха особено разгорещени. Сочеха примера на фландърските общини, чиито буржоа сами се управляват, или на англичаните това им носи успех, да направим и то-ва спрямо краля, отколкото френските щати. „НА английския парламент, който има по-големи прание като тях.“ Присъщ на французите недостатък е да търсят пример от чужденците, когато имат политически затруднения, вместо добросъвестно да съблюдават собствените си закони… Нищо чудно, че повторното свикване на щатите, което престол она следни кът бе принуден да ускори, взе такъв лош обрат, както онзи ден ви казвах. Превото Марсел вече има ораторски опит от предната година… Не съм ли ви разказвал това? А да, вярно, на дон Калво… Оттогава не съм го канил при себе си; става му лошо в носилката…