Оставям ви да се досетите как бе приета тази мярка, според която трябва да платиш на краля с част от това, което си получил, събрал или спечелил през година и често вече си похарчил… Не, данъкът не бе приложен в Перигор, нито някъде другаде в Лангдок. Но познавам хора от нашия край, които минаха към англичанина единствено от страх, че ще им бъде наложен. Таксата върху реализирания доход, прибавена към поскъпването на храните, предизвика размирици на много места и най-вече в Арас, където простолюдието вдигна бунт; наложи се крал Жан да изпрати срещу метежниците своя конетабъл начело на няколко въоръжени дружини… Не, от всичко това наистина не можеше да му бъде весело. Но колкото и големи неприятности да има един крал, трябва да запазва самообладание. Именно това не направи той при следния случай.
Намираше се в абатството Бопре-ан-Бовези по повод кръщаването на първородния син на монсеньор Жан д’Артоа, станал херцог д’Йо, откакто бе получил имота и титлите на Раул дьо Бриен обезглавения конетабъл… Да, точно така, синът на граф Робер д’Артоа, на когото впрочем по външен вид доста прилича. Човек се сепва като го види; струва ти се, че виждаш бащата на неговата възраст. Великан, подвижна кула. Червеникави коси, къс нос, обрасло с четина лице с мускули, които свързват направо челюстта с рамото. За езда са му нужни товарни коне, а при атака, в бойно снаряжение, може да извърши пробив в цяла армия. Но приликата стига дотук. Умствено е пълна противоположност на баща си. Последният беше лукав, проницателен, с много бърз ум и хитър, прекалено хитър. А на този мозъкът му е като хоросан, при това добре втвърден. Граф Робер беше майстор на процеси и заговори, голям фалшификатор, клетвопрестъпник и убиец. Граф Жан, който сякаш иска да изкупи бащините грехове, се старае да бъде образец на честност, почтеност и преданост. Видял бе баща си свален и прокуден. В детството си самият той бе прекарал известно време в затвора заедно с майка си и братята си. Струва ми се, че още не е свикнал с помилването и възстановяването на богатството му. Гледа на крал Жан като на самия Спасител. И е страшно горд, че носи същото име. „Братовчеде Жан… братовчеде Жан…“
Разменят си по едно „братовчеде Жан“ на всяка втора дума. Онези от връстниците ми, които познаваха Робер д’Артоа, дори и да са пострадала от начинанията му, не могат да не изпитват съжаление пред твърде бледото копие, което ни остави. Ех, съвсем друго нещо беше онзи юнак граф Робер! Неговите буйства изпълниха онова време Когато умря, ни се струваше, че векът затихна Даже войната сякаш не беше вече така шумна. На колко години щеше да е сега? Почакайте… хм… около седемдесетте. О, имаше сили да доживее до тази възраст, ако една заблудена стрела не го бе повалила в английския лагер при обсадата на Ван… Може да се каже само, че многократните прояви на почтеност от страна на сина не донесоха по-голяма полза за короната, отколкото предателствата на бащата.
Защото именно Жан д’Артоа, точно преди кръщенката, сякаш за да благодари на краля за оказаната висока чест да бъде кръстникът, му разкри заговора от Конш, по-скоро това, което си беше въобразил, че е заговор.
Конш… да, вече ви казах… е един от отнетите някога замъци на Робер д’Артоа, който монсеньор Наварски си бе извоювал чрез Валонския договор. Но там са останали някои стари служители от рода д’Артоа, които продължават да са им предани.
И тъй, Жан д’Артоа пошушна на краля… и то така, че го чуха на другия край на кметството, че наварският крал се срещнал в Конш със своя брат Филип, двамата д’Аркур, епископ Льо Кок, Фрике дьо Фрикан, както и с доста нормандски рицари, все наши стари познайници, и още с Гийом Марсел… или Жан… така де, един от племенниците Марсел… и с един сеньор, пристигнал от Пампелуна, Мигел д’Есплет; всички заедно били решили да обсадят ненадейно крал Жан, още щом се появи в Нормандия, и да го убият. Вярно ли бе, невярно ли? Склонен съм да мисля, че е имало нещо вярно, че е било замислено такова нещо, без да се е стигнало до истинско съзаклятие. Защото това е точно в маниера на Шарл Злия — след като не бе успял да осъществи своя план, чрез великото начинание да потърси помощ от германския император, сега не би се поколебал да го изпълни чрез подъл удар, повтаряйки случая в „Свинята предачка“. Трябва да изчакаме часа на божия съд, за да разберем цялата истина.