Кой още от дошлите в Руан заслужава да бъде споменат освен обичайните служители и Митон льо Фол, джуджето на престолонаследника, което подскачаше между масите и носеше същата извезана с перли шапчица… перли за едно джудже, питам ви, така ли се харчат пари, когато ги нямаш? Престолонаследникът го облича в раирано сукно, което тъкат специално за него в Ган… Не одобрявам начина, по който използуват джуджетата. Принуждават ги да се държат като шутове, ритат ги, правят ги за посмешище. Те все пак са божии творения, макар да не може да се каже че бог ги е доизпипал. Още едно основание да им засвидетелствуваме малко милосърдие. Но хорицата както изглежда, считат за голяма благословия появата на джудже в семейството. „О, дребничко е. Дано не порасне. Ще можем да го продадем на някой херцог, а може би и на краля…“
Не, мисля, че изредих по-важните сътрапезници Фрике дьо Фрикан, Гравил, Менмар, да, споменах ги… и разбира се, най-важният от всички, наварският крал.
Престолонаследникът му посвещаваше цялото си внимание. Впрочем нямаше нужда да прави особени усилия спрямо дебелия д’Аркур. Последният общуваше единствено с ястията и напразно биха се обърнали към него, докато поглъщаше планини от храна.
Но двамата, Шарл Нормандски и Шарл Наварски, си говореха много. По-скоро говореше Шарл Наварски. Не се бяха виждали от осуетената германска авантюра; и за навареца бе напълно естествено да се опитва чрез ласкателство, уверения в добро приятелство, приятни спомени и забавни разкази да спечели отново доверието на своя млад родственик.
Докато щитоносецът му Колен Дублел слагаше подносите пред него, Шарл Наварски, усмихнат, очарователен, увличащ и непринуден, казваше:
Да отпразнуваме нашата нова среща; много съм ти благодарен, Шарл, че ми позволяваш да ти засвидетелствувам своята привързаност; липсваше ми откакто се отдръпна…„, и припомняше любовните им забавления от миналата зима, хубавите дами, които залагаха на зарове, русата за теб, червенокосата за мен,“ …Касинелката е бременна никой не се съмнява, че е от теб…„, и от дума на дума минаваше към прочувствени упреци… ех защо раздрънка всичките ни планове на баща си!… Вярно, спечели си нормандското херцогство, признавам, че това беше добър ход. Но с мен сега можеше да притежаваш цялото кралство…“и най-накрая, подхващайки старата песен: „Признай, че би могъл да бъдеш по-добър крал от него!“
И уж съвсем небрежно го попита кога ще бъде следващата му среща с крал Жан, дали е определена датата и дали ще се състои в Нормандия… „Чух, че е отишъл на лов край Жизор.“
Ала този път намираше престолонаследника по-сдържан, по-прикрит отпреди. Приветлив наистина, но нащрек и в отговор на толкова любезности само се усмихваше и поклащаше глава.
Внезапно голям шум на счупена посуда заглуши гласовете на сътрапезниците. Митен льо Фол, който в момента имитираше кухненските слуги, поднасяйки сам един кос върху най-големия сребърен поднос, който бе успял да намери, го бе изпуснал. И сочеше вратата с широко зяпнала уста.
Славните нормандски рицари, вече порядъчно пийнали, се развеселиха от този номер, който им се видя твърде забавен. Но смехът тутакси заседна в гърлата им.
Защото през вратата нахлу маршал д’Одреем въоръжен до зъби, държейки меча си изправен с върха нагоре, и извика с боен глас: „Никой да не мърда, каквото и да види, ако не иска да умре с този меч.“
О, но носилката е спряла… Ами да, пристигнали сме; не бях забелязал. Ще продължа след вечеря.
V
ЗАЛАВЯНЕТО
Благодаря, месир абат, много съм ви задължен… Не, от нищо, уверявам ви, нямам нужда от нищо друго… нека само сложат още няколко цепеници в огъня… Моят племенник ще ми прави компания; трябва да поговоря с него. Точно така, месир абат, лека нощ. Благодаря ви за молитвите, които ще прочетете за светия отец и за моята скромна личност… да, и цялата ваша благочестива община… Честта е моя. Да, благославям ви; бог да бди над вас…