При оттеглянето на кмета престолонаследникът сигурно си е помислил с горчивина, че всичките му усилия, полагани търпеливо месеци наред, за да спечели нормандците, изцяло бяха пропаднали. Всички, благородници и буржоа, сега щяха да са против него. И наистина кой би повярвал, че не е съучастник в тази клопка? Баща му действително му налагаше много неизгодна роля.
После кралят заповяда до доведат Гийом… ех, Гийом кой… не мога да си спомня името му, а го знаех… все едно, кралят на престъпниците. И всички разбраха, че бе решил, без да чака повече, да пристъпи към незабавна екзекуция на пленниците.
„Който не умее да пази рицарската чест, не заслужава да му бъде запазен животът — каза кралят. — Така е, братовчеде Жан“, съгласи се Жан д’Артоа, това олицетворение на глупостта.
Питам ви, Аркамбо, рицарска постъпка ли е да се вдигнеш на бойна нога, за да заловиш невъоръжени хора, като си послужиш за примамка със собствения си син? Шарл Наварски несъмнено бе извършил големи низости; но надали под великолепието си крал Жан притежава повече чувство за чест?
VI
ПРИГОТОВЛЕНИЯТА
Гийом а ла Кош… Ето че си спомних името, което търсех; кралят на престъпниците… Странна е неговата служба, наследена от една институция на Филип Август. Той бе включил в личната си охрана отред от сержанти, всички до един великани, наричани ribaldi regis, войници на краля. Размяна на родителния падеж или игра на думи, но техният началник сега стана гех ribaldorum. Формално командува сержантите като Перине льо Бюфл и останалите; всяка вечер в часа на вечерята прави обиколка на кралския дворец и проверява дали са го напуснали всички, които имат достъп до двора, но не могат да нощуват там. Ала основното му задължение, мисля вече ви казах, е да упражнява надзор върху местата с лоша слава в градовете, в които отсяда кралят. Това значи най-напред, че следи за реда и инспектира парижките бордеи, които никак не са малко, без да се броят леките жени, които работят за тях в определените им улици. А също и домовете за хазартни игри. В тези долнопробни заведения има най-големи шансове да се попадне на следите на крадци, джебчии, фалшификатори и платени убийци; както и да се узнаят пороците на някои хора, понякога и на високопоставени личности, които инак изглеждат напълно порядъчни.
Ето как кралят на престъпниците стана началник на една доста своеобразна полиция. Има си шпиони почти навсякъде. Обръщат се към него когато трябва да се проследи някой пътник, да се прерови гардероба му или да се узнае с кого се събира. Хората не го обичат, но се страхуват от него. Казвам ви това за деня, в който ще влезете в двора. За предпочитане е да сте в добри отношения с него.
Печели много, защото службата му е благодатна. Да следиш проститутките и инспектираш бордеите е доходна работа. Освен заплатата в пари и добавките в натура, които получава от кралския дом, той взема по два гроша седмично за всеки публичен дом и за всяка лека жена в него. Ето ти един хубав данък, нали, и се събира по-лесно от този върху солта. Получава и по пет су за прелюбодейките… е, за тези, които са известни. Същевременно той наема леки жени за дворцовите увеселения. Плащат му да си отваря добре очите, но често и да ги затваря. Наред с това, когато кралят е на поход, пак той привежда в изпълнение неговите присъди или тези на маршалите му. Той отговаря за реда на наказанията, и в тези случаи облеклото на осъдените се пада на него, заедно с всичко, което имат върху себе си в момента на задържането. И тъй като обикновено кралският гняв не е предизвикан от дребни престъпници, а от силни и богати хора, дрехите и украшенията, които той обира от тях не са плячка за пренебрегване.
Денят на руанското пиршество беше благодат.
Един крал и петима сеньори наведнъж. О, от времето на Филип Август никога крал на престъпниците не бе имал такъв късмет! Неповторим случай да се представи добре пред владетеля. И той не спести усилия. Едно наказание е преди всичко зрелище… Трябваше да намери с помощта на кмета шест каруци, защото кралят бе поискал отделна за всеки осъден, такава беше волята му. Така шествието щеше да бъде по-дълго. Те чакаха в двора на замъка, впрегнати в здрави першронски коне. Трябваше да намери палач… защото градският палач не беше там или в момента нямаше назначен такъв. Кралят на престъпниците бе измъкнал от затвора един жалък негодяй на име Бетрув, Пиер Бетрув… ето, виждате ли, неговото име си го спомням, иди кажи защо… на чиято съвест лежаха четири убийства, явно добра подготовка за работата, която щяха да му поверят, срещу подписано от краля оправдателно писмо. На косъм се измъкна този Бетрув. Ако в града тогава имаше палач…