Разказвам ви всичко това, сякаш съм бил там, Аркамбо. То е защото само три месеца след това през юли, когато спомените бяха още пресни, случаят ми бе предаден и от Одреем, и от монсеньор Орлеански, и от самия престолонаследник, както и от Никола Брак, като всеки от тях естествено си спомняше най-вече това, което самият той бе казал. По този начин възстанових достатъчно вярно, струва ми се, и в подробности цялото събитие и го описах на папата, до когото бяха стигнали по-кратки и малко по-различни версии. В подобни случаи подробностите имат по-голямо значение, отколкото може да се предположи, защото те осведомяват за характера на хората. Лори и Брак — и двамата са алчни за пари и непорядъчни в стремежа си да ги трупат; но докато Лори е съвсем посредствена личност, Брак е един умен политик…
Продължава да вали… Къде сме, Брюне? Фонтьоноа… А, да, спомням си; беше в моята епархия. Тук е станала онази прочута битка с големи последици за Франция; Fontanetum, както е старото название. Тук около 840 или 841 година Шарл и Луи Германски победиха своя брат Лотер, след което подписаха Вердюнския договор. Оттогава Франция завинаги е била отделена от империята… От този дъжд не се вижда нищо. Впрочем няма и какво да се види. Като орат земята, селяните намират от време на време по някоя дръжка на меч или ръждясал шлем отпреди петстотин години… Карай, Брюне, карай нататък.
VII
ПОЛЕТО HA ОПРОЩЕНИЕТО
Ha коне бяха единствено кралят, отново надянал шлема, и маршалът, който бе сложил само една мрежеста качулка, защото не намираше, че се излага на кой знае каква опасност, та да облича бойни доспехи. Одреем не е от хората, които без повод парадират с военния си чин. Щом на краля му се харесваше да се перчи с владетелския си шлем, то си беше негова работа.
Всички останали от свитата, от най-знатния сеньор до най-простия стрелец, трябваше да отидат пеша до мястото на наказанието. Кралят бе решил така, защото той винаги губи прекалено много време да организира лично парадите с най-големи подробности и обича да прави нововъведения в дребните неща, вместо да постъпва според отдавна установените обичаи.
Бяха останали само три каруци, защото от толкова нареждания по недоразумение бяха върнали една в повече.
До тях бяха застанали Гийом… е не, не е Гийом а ла Кош; заблудих се. Гийом а ла Кош е слуга в камарата; но подобно име… ла Гош, льо Гош, ла Танш, ла Планш… Дори не съм сигурен, че се казва Гийом; впрочем това няма голямо значение… Та до тях бяха застанали кралят на престъпниците и импровизираният палач, бял като платно след престоя в затвора, мършав, доколкото ми казаха, и никак не отговарящ на представите за един неверник, извършил четири убийства, и монахът, който мачкаше с пръсти, както правят всички монаси, конопения си шнур.
Гологлави и с вързани отзад ръце, осъдените излязоха от кулата. Начело вървеше граф д’Аркур, с бялата си надризница, която кралят бе разкъсал при ръкава заедно с ризата. Отдолу се виждаше огромното му рамо, розово като свинска кожа, и тлъстата му гръд. Привършваха с точенето на брадвите върху воденичния камък в единия край на двора.
Никой не гледаше към осъдените, никой не смееше да ги погледне. Всеки се взираше в ръба на някое паве или стена. Кой би дръзнал пред краля да отправи приятелски или просто съчувствен поглед към четиримата мъже, които щяха да умрат? Даже и намиращите се най-отзад гледаха надолу, от страх съседите им да не кажат, че са забелязали нещо по лицата им… Мнозина упрекваха краля. Но от негласен до открито изказан упрек… Голяма част бяха свързани с граф д’Аркур от продължително приятелство, бяха ходили на лов и на състезания с него, яли бяха винаги на изобилната му трапеза. В този момент сякаш никой не си спомняше за това; покривите на замъка и априлските облаци бяха по-привлекателна гледка. Така че Жан д’Аркур, оглеждайки се на всички страни изпод надиплените от тлъстина клепачи, не можеше да срещне нито едно лице, което да откликне на злочестината му. Дори и това на брат му, най-малко, това на брат му! Естествено!
След като обезглавят дебелия по-възрастен брат, в чия полза кралят щеше да се разпореди относно титлите и имуществата му?
В първата каруца качиха този, който в момента все още беше граф д’Аркур. Това не стана лесно. Квинтал и половина, и то с вързани ръце. Наложи се четирима сержанти да го бутат и повдигат. В дъното на каруцата бяха пръснали слама и бяха сложили дръвника.