Я виж… бих могъл да изнеса проповед за това в неделя, в Санс. Нали ще трябва да проповядвам. Архидякон съм на катедралата. Затова и съм принуден да се отбия там. По-пряко щеше да ни бъде направо в Троа, но трябва да инспектирам съвета на канониците в Санс.
И все пак щеше да ми е приятно да поудължа престоя си в Оксер. Двата дена там минаха толкова бързо… Сент-Етиен, Сен-Жермен, Сент-Йозеб, всички тези красиви църкви, в които съм отслужвал литургии, сватби и причастия… Знаете, че Оксер, Autissidurum, e едно от най-старите християнски селища в кралството, че е бил столица на епископство двеста години преди Хлодвиг, който впрочем го опустошава почти колкото Атила, и че тук се е провел църковен събор преди шестстотната година… Докато оглавявах епархията, най-голямата ми грижа бе да изплатя дълговете, завещани от моя предшественик, епископ Пиер. Не можех да му искам нещо, нали току-що бе станал кардинал! Да, да, добро място, което води към папската курия… Благодарение на различните бенефиции и на богатството на рода ми успях да запълня дупките. Приемниците ми завариха по-добро положение. А днешният ни придружава сега. Доста добър прелат е новият епископ на Оксер. Колкото до буржския… върнах го в Бурж. Пак беше дошъл да ми досажда, искаше трети пореден нотариус. О, набързо го отпратих. Казах му: „Монсеньор, щом са ви нужни толкова писари, значи, работите във вашето епископство са доста оплетени. Препоръчвам ви веднага да се върнете и лично да сложите ред там. Давам ви благословията си.“ Ще минем и без неговите услуги в Мец. Оксерският епископ ще го замести по-успешно. Впрочем аз предупредих престолонаследника. Пратеникът, когото му изпроводих, трябва да се върне утре, най-късно други ден. Което значи, че ще получим новини от Париж, преди да си тръгнем от Санс… Престолонаследникът не отстъпва; въпреки най-различните ходове и давленията, които му оказват, продължава да държи наварския крал в затвора.
Какво направи френският крал след събитието в Руан? Отначало остана там няколко дни, през което време се беше настанил в Буврьойската кула, в друга беше пратил сина си, а в трета държеше под охрана Шарл Наварски. Считаше, че има да извършва спешни дела. На първо място да разпита Фрикан. „Ще фризираме Фрикето.“ Тази шега май че беше измислена от Митон льо Фол. Не се наложи да нажежават много железата или да вземат големите клещи. Още щом Перине льо Бюфл и четирима сержанти го завлякоха в едно мазе и си поиграха с някои инструменти пред него, управителят на Кан показа извънредно голяма добра воля. Говори, говори, говори, изсипа от торбата всичко, каквото знаеше, до последната троха. Поне привидно. Но как можеха да се съмняват, че е казал всичко, след като така убедително тракаше със зъби и показваше такова усърдие за истината?
Какво всъщност разкри той? Имената на участниците в убийството на Шарл Испански? Те отдавна бяха известни и той не прибави нито един виновник към онези, които бяха получили оправдателни писма след Мантския договор. Но признанията му продължиха цяла сутрин. Тайните преговори във Фландрия и в Авиньон между Шарл Наварски и Ланкастърския херцог? Нямаше двор в Европа, който да не знае за тях; това, че и самият Фрикан бе участвувал, не беше кой знае каква новина. Взаимната военна подкрепа, която английският и наварският крал си бяха обещали? И най-непрозорливите можеха да се досетят за това миналото лято, когато Шарл Злия и Уелският принц пристигнаха почти едновременно единият в Котантен, другият в Бордьоле. А, да, оставаше наистина тайният договор, според който Шарл Наварски признаваше Едуард за крал на Франция и в който двамата си поделяха кралството! Фрикан призна, че споразумението действително е било подготвяно, което потвърждаваше обвиненията на Жан д’Артоа. Но договорът не беше подписан; имаше само проект. Когато му представиха тази част от показанията на Фрике, кралят извика: „Предателят му с предател! Не бях ли прав?“