Крал Едуард съставя внушителна свита на всеки от синовете си; а за дъщерите си търси високопоставени съпрузи, които да служат на целите му.
Обзалагам се, че на крал Едуард щеше да му е много скучно да живее, ако провидението не му бе отредило именно това, за което е най-способен — да управлява. Да, би му било твърде безинтересно да съществува, да старее и да чака смъртта, ако не бе предназначен да властвува над страстите на хората, да ги кара да забравят личните си интереси, определяйки им обща цел. Защото животът е достоен и смислен само ако човек посвети силите и разума си на някакво велико дело, с което да може да слее личността си.
Именно това го вдъхнови да създаде в Кале ордена на Жартиерата, орден, който сега процъфтява, а бедничкият крал Жан със своята Звезда, направи само едно пищно в началото, а после окаяно негово копие…
И пак на този стремеж към величие се подчинява крал Едуард, преследвайки своя негласен, но явен замисъл за английска Европа. Не че възнамерява да доведе западните кралства до пряко подчинение, нито иска да ги завладее и закрепости. Не, замислил е по-скоро един свободен съюз на крале или правителства, в който самият той да има превъзходство и първостепенна власт, и с който не само да установи мир вътре в съглашението, но и вече да не се страхува от империята, дори да не я привлече в съюза. И да не дължи нищо на светия престол; подозирам, че таи и това намерение… Вече успя с Фландрия, откъсвайки я от Франция; намесва се в работите на Испания; насочва пипала към Средиземноморието. Ех, ако притежаваше Франция, какво ли не би направил, какво ли не би могъл да направи чрез нея, представяте ли си! Впрочем неговата идея не е съвсем нова. Още дядо му, крал Филип Хубави, имаше проект за постоянен мир, за да обедини Европа.
Едуард обича да говори с французите на френски, с англичаните на английски. Може да се обръща към фламандците на техния език, което особено ги ласкае, и на което дължи немалко от успехите си сред тях. С останалите говори на латински.
Тогава ще попитате, щом този крал е толкова надарен, способен, закрилян от съдбата, защо не се съюзите с него и не подкрепите претенциите му над Франция? Защо толкова усилия да се задържи на трона този самонадеян глупак, родил се под зла звезда, когото провидението е пратило вероятно като изпитание на нещастното ни кралство?
Ех, племеннико, ние също желаем този хубав съюз между западните кралства, но желаем да бъде френски, сиреч под френска власт и френско превъзходство. Убедени сме, че ако Англия е прекалено силна, много скоро ще се извърне от законите на църквата. Франция е определеното от бога кралство. А крал Жан не е вечен.
Разбирате също, Аркамбо, защо крал Едуард поддържа така последователно Шарл Злия, който много го е мамил. Защото малката Навара и голямото графство Еврьо са пионки не само в неговата игра срещу Франция, но и в проекта за обединяване на кралствата, който обитава въображението му. Нали и кралете трябва да имат за какво да помечтаят!
Скоро след мисията на нашите Морбек и Бретан, в Англия пристигна самият Филип д’Еврьо-Навар, херцог дьо Лонгвил.
Рус, снажен, горд по природа, Филип дьо Навар е толкова честен, колкото брат му коварен. Именно от вярност към този брат той се присъединява към всичките му вероломства, но без да осъзнава непочтеността им. Не притежава същото сладкодумие, но печели хората със сърдечността си. Много се хареса на кралица Филипа, която каза, че приличал на нейния съпруг на същата възраст. Нищо чудно; те са братовчеди по много линии.
Милата кралица Филипа! Тя беше закръглена розова мома, от която можеше да се очаква, че ще затлъстее като повечето жени от Ено. И оправда очакванията.
Кралят искрено я бе обичал. Но с възрастта бе имал н други сърдечни увлечения, малко на брой, но бурни. Навремето графиня Сализбъри; а сега Алис Перер, или Периер, придворна дама на кралицата. Филипа се утешава с ядене, и става все по-дебела.
Кралица Изабел? Напротив, още е жива; поне допреди месец… В Кестл Райзинг, един огромен мрачен замък, където синът й я затвори преди двадесет и осем години, след като екзекутира любовника й, лорд Мортимър. Щеше да му създава много грижи, ако беше на свобода. Френската вълчица… Посещава я веднъж годишно, по Коледа. От нея наследи правата си над Франция. Но тя е и причината за династичната криза, защото именно тя изобличи прелюбодеянието на Маргьорит Бургундска, и предостави добро основание за отстраняване от трона потомството на Луи Вироглавия. Каква ирония на съдбата, съгласете се да видиш четиридесет години по-късно да се съюзяват внукът на Маргьорит Бургундска и синът на Изабел. Ех, какво ли няма да видиш на тоя свят, стига да живееш по-дълго!