И ето че в Уиндзор Едуард и Филип Наварски отново слагат на масата прекъснатия договор, чиито основи бяха положени по време на преговорите в Авиньон. И сега таен договор. В предварителната версия имената на договарящите владетели не трябваше да бъдат посочени направо. Затова английският крал бе упоменат като „старшият“, а наварският „младшият“. Сякаш това можеше да ги прикрие и сякаш съдържанието не ги издаваше достатъчно ясно! Това е формална предпазливост, която не може да заблуди тези, от които се страхуваш. Ако искаш една тайна да бъде запазена, просто не я записваш, това е.
„Младшият“ признаваше „старшия“ за законен крал на Франция. Все същият въпрос; това е първото и най-важно положение; основата на споразумението. „Старшият“ признава на „младшия“ Нормандското херцогство, графствата Шампан и Бри, Шартърското вицеграфство и целия Лангдок с Тулуз, Безие и Монпелие. Изглежда, Едуард не е отстъпил Ангумоа… вероятно защото беше твърде близо до Гийена; той не би позволил Шарл Наварски да се установи между Аквитания и Поатие, ако договорът влезе в действие, не дай боже. Затова пък му бил отстъпил Вигор, което, ако е достигнало до ушите на Феб, едва ли му се е понравило. Както виждате, като съберем всички тези земи, се получава голяма част от Франция, извънредно голяма част. Някой може да се учуди, че човек, претендиращ да властвува над нея, отстъпва всичко това на един-единствен васал. Но по този начин той удостоява Шарл Наварски с нещо като вицеграфство, и това, от една страна, отговаря на замисъла за нова империя, който таи в себе си; от друга страна, колкото повече са владенията на принца, признал го за свой крал, толкова по-голяма ставаше територията на законната му власт. Вместо да трябва да извоюва присъединяването част по част, той ще може да изтъкне, че е признат отведнъж от всички провинции.
По-нататък — подялба на военните разходи, задължаване да не сключват примирие поотделно, това са обичайни положения, те бяха взети от предишния проект. Но сега съюзът бе упоменат като „постоянен“.
Казаха ми, че между Едуард и Филип Наварски станало едно доста забавно спречкване, защото последният поискал в договора да залегне изплащането на стоте хиляди и досега неиздължени екю от брачния договор между Шарл Наварски и Жана дьо Валоа.
Крал Едуард учудено попитал: „Защо аз ще плащам дълговете на крал Жан? — Така трябва. Щом го замествате на трона, ще го заместите и в задълженията му.“ На младия Филип не му липсваше смелост. Трябва да си на неговата възраст, за да дръзнеш да изречеш такова нещо. Това развеселило Едуард III, който обикновено никога не се смее. „Така да бъде. Но след коронясването ми в Реймс. Не и преди това.“
И Филип Наварски си тръгна към Нормандия. Докато се напише черно на бяло това, за което се бяха споразумели, докато се обсъдят точка по точка договорните положения, и докато всичко се прехвърли между двата бряга на Ламанш… „старшият… младшият“, като прибавим и грижите около войната, с всичко това договорът, все тъй таен, все тъй известен, поне на тези, които имаха интерес да знаят за него, бе подписан едва в началото на септември в Кларандонския замък, само преди три месеца, малко преди битката при Поатие. Подписан от кого? От Филип Наварски, който за целта повторно отиде в Англия.
Сега разбирате, Аркамбо, защо престолонаследникът, който, както видяхте, толкова твърдо се беше противопоставил на задържането на наварския крал, сега така упорито го държи затворен, въпреки че в момента той управлява кралството и спокойно може да го освободи, за което го притискат от всички страни. Докато договорът е подписан само от Филип Наварски, може да се счита за невалиден. Подписан веднъж от Шарл, вече е друга работа.
В този час, тъй като синът на френския крал държи краля на Навара затворен в Пикардия, последнят все още не знае… вероятно е единственият… че е признал краля на Англия за крал на Франция, но със несъстоятелен договор, защото не може да го подпише.
Това още повече заплита голямата бъркотия, в която и бог не може да се оправи, и която ще се опитаме да разплетем в Мец! Обзалагам се, че след четиридесет години никой нищо няма да разбира от тази история, освен може би вие или вашият син, защото ще сте му разказали всичко…
III
ПАПАТА И СВЕТЪТ
Нали ви казвах, че ще получим вести в Санс? И то добри. Престолонаследникът, изоставяйки силно развълнуваните генерални щати, на които Марсел поискал разтрогване на големия съвет, а епископ Льо Кок настоявал за освобождаване на Шарл Злия и така се увлякъл, че заговорил за сваляне на крал Жан… да, да, племеннико, дотук сме стигнали… наложило се съседът му здраво да го настъпи, за да се опомни и уточни, че не щатите, а папата може да свали краля, по искане на трите съсловия… та престолонаследникът хубаво ги изиграл, тръгвайки като нас към Мец вчера, понеделник. С двехилядна конница. Казал, че посланията на императора го задължават да се яви на събора в Мец за благото на кралството. Да… и най-вече моето писмо. Послуша ме. Така че сега щатите са на сухо и ще си тръгнат, без да са могли да вземат решения. Ако в града се надигнат големи вълнения, ще може да се върне с войската си. Държи го под заплаха…