През целия месец крал Жан отиде само веднъж в Париж, за четири дни, и то за да извърши глупостта, която после ще ви разкажа. И единственото постановлеше, което тогава той не остави на грижите на своите съветници, бе за оповестяване в селищата и кметствата на шест левги около Брьотьой, че всички зидари, дърводелци, копачи, миньори, въглищари, дървари и друга работници трябва да се явят при него, носейки сечивата и инструментите, с които упражняват занаята си, за да се включат в строежа на обсадните съоръжения.
Видът на неговата голяма подвижна кула, неговата нападателна бойница, както я наричаше, го изпълваше със задоволство. Тя имаше три степени и всяка платформа беше достатъчно широка, за да могат да се поберат двеста войника и да воюват оттам. Това правеше всичко шестстотин бойци, които трябваше да заемат тази необикновена кула, след като бъдат донесени достатъчно съчки и снопове, довлечени достатъчно камъни и пръст за построяването на пътя, по който щяха да се понесат четирите й огромни колела.
Крал Жан толкова се гордееше със своята кула, че бе поканил гости, за да присъствуват на нейното построяване и влизане в действие. Бяха дошли кастилският извънбрачен наследник Енрико дьо Трастамаре и граф Дъглас.
„Месир Едуард си има наварец, аз пък си имам шотландец“, шегуваше се доволно кралят. С тази разлика, че Филип Наварски предоставяше на англичаните половината Нормандия, докато месир Дъглас не носеше нищо друго на френския крал освен доблестния си меч.
Още го чувам как ни обяснява: „Гледайте, сеньори: тази бойница може да се придвижи до която и да е точка от стените, да застане така, че щурмуващите да могат да изстрелват в крепостта камъни и снаряди, и да атакуват на височината на обхода. Кожите, които сега коват по външната й страна, са предназначени да поемат стрелите.“ Като си помисля колко упорито му говорех за мирни условия!
Испанецът и шотландецът не бяха единствените, които се любуваха на огромната дървена кула. Хората на месир Санчо Лопез също наблюдаваха, но предпазливо, защото Презвитера беше поставил и други съоръжения, които щедро обстрелваха гарнизона с камъни и взривни снаряди. Замъкът беше останал, кажи речи, без покрив. Ала хората на Лопез не изглеждаха особено стреснати. Дълбаеха отвори над земята в собствените си стени. „За да могат по-лесно да избягат“, казваше кралят.
Големият ден най-после настъпи. Наблюдавах отстрани, от един малък хълм, защото всичко това ме интересуваше. Светият престол има войски, с които трябва да умеем да защищаваме градовете си… Появява се крал Жан, със своя увенчан със златни лилии шлем. С бляскавия си меч дава знак за атака, в това време тръбят рогове. На върха на облечената в кожи кула се развява знамето с лилиите, а отдолу знамената на отредите, заели трите платформи. Какъв букет от знамена е тая кула! И ето, тя тръгва. Теглят я няколко впряга от хора и коне, а Презвитера с гръмки подвиквания насърчава усилията им… казаха ми, че са употребили конопени въжета за хиляда ливри. Бойницата напредва, много бавно, клатушкане и шум на скърцащо дърво, но все пак напредва. Като я гледаш как се придвижва, поклащайки се, настръхнала от знамена, ти се струва, че е кораб, тръгнал в атака. И тя наистина вече атакува сред голяма суматоха. Вече са започнали схватките върху зъберите на височината на третата платформа. Кръстосват се мечове, стрели хвърчат една след друга. Обкръжила замъка, цялата армия гледа нагоре със затаен дъх. Там се извършват красиви подвизи. Величествен, кралят наблюдава през вдигнатия наличник това сражение във въздуха.
И изведнъж страшен трясък сепва войските, струя дим обвива знамената на върха на кулата.
Месир дьо Ланкастър бе оставил на дон Санчо Лопез топове, които последният предвидливо не беше използувал до този момент. И ето че през дупките, издълбани в стените, дулата обстрелват от упор подвижната кула, снарядите пръсват волските кожи, премазват бойните редици по платформите, трошат частите на скелета.
Въпреки усърдната намеса на каменохвъргачките и катапултите на Презвитера, нищо не може да спре втория залп, после третия. Изстрелват се не само чугунени топки, но и възпламенени снаряди, нещо като гръцки огън14, който обсипва кулата.
14
Огън, който се изхвърля надалече и служи за подпалване на неприятелски кораби. — Б. пр.