Вие ще трябва да управлявате голямо гоафство, Аркамбо, и то в период, който, обзалагам се, няма да бъде по-лек от сегашния; от такъв упадък не се излиза за няколко години.
Запомнете добре: когато един владетел е посредствен по рождение, или омаломощен от възрастта или болестите, той не е в състояние да поддържа единството на своите съветници. Обкръжението му се разделя, разцепва се, всеки си присвоява част от една вече несъстоятелна или зле упражнявана власт; всеки говори от името на един господар, който вече не управлява; всеки работи за себе си, с оглед на собственото си бъдеще. Така се образуват различни партии, според амбициите или нрава на всеки. Съперничествата се изострят. Почтените застават на една страна, предателите на друга, считайки се по своему почтени.
Аз наричам предатели онези, които изменят на върховния интерес на кралството. Често те му изменят, защото не могат да го осъзнаят; за тях съществува само личният интерес; а точно тези хора, уви, обикновено вземат връх.
При крал Жан имаше две партии, които си остават днес и при престолонаследника, защото длъжностите се заемат от същите хора.
От едната страна е партията на канцлера Пиер дьо Ла Форе, архиепископ на Руан, с пръв помощник Ангеран дю Пьоти-Селие; тях считам за най-способните мъже в кралството, най-загрижени за неговото благо. От другата, Никола Брак, Лори, и особено, особено Симон дьо Бюси.
Може би ще го видите в Мец. О, съветвам ви винаги да се пазите от него и изобщо от хората, които приличат на него. Това е мъж с огромна глава и малко тяло, което вече е лош признак, излъчен като петел, доста невъзпитан и груб, щом излезе от мълчанието си, изпълнен с безгранично, но спотаено самолюбие. Опива се от скрито упражняваната власт, нищо не му се нрави повече от това да унижава, ако ли не да погубва всеки, който прекалено се издига в двора или придобива влияние над краля. Според него да управляваш означава единствено да хитруваш, да лъжеш, да устройваш машинации. Нито една голяма цел, само посредствени и винаги непочтени кроежи, които преследва с невероятно упорство.
Прост писар при крал Филип, той допълзя до мястото, което сега заема… пръв министър в парламента и член на Големия съвет… създавайки си име на предан служител, благодарение на това че е властен и груб. Случвало се е, когато раздава правосъдие да накара недоволния тъжител да коленичи пред него за прошка пред цялата зала или да екзекутира двадесет и трима буржоа от Руан наведнъж; но той по същия начин може да произнесе произволно оправдание или безконечно да отлага някое сериозно дело, за да държи хората в подчинение. Никак не пренебрегва богатството си; издействувал си е от абата на църквата Сен-Жермен-де-Пре бариерно право над Сен-Жерменоката врата, веднага преименувана на дьо Бюси, и така получава данък от всяко превозно средство в Париж.
Бюси беше против клетвата на Феб, и още щом Ла Форе я уговори, той твърдо реши да осуети това споразумение. Когато кралят дойде от Брьотьой, лично той го посрещна и му зашушна: „Феб се държи предизвикателно спрямо вас, като излага на показ в Париж голям разкош… Феб на два пъти прие превото Марсел… Подозирам, че Феб тайно подготвя с жена си и кралица Бланш бягството на Шарл Злия… Трябва да изискате от Феб клетва и за Беарн… Феб не говори добри неща за вас… Внимавайте да не би с прекалено любезното посрещане на Феб да оскърбите граф д’Арманяк, който ви е много необходим в Лангдок. Наистина канцлерът Ла Форе е убеден, че е постъпил добре; но Ла Форе е прекалено сговорчив с приятелите на вашите врагове… И що за глупост да се наричаш Феб!“ И за да предизвика още повече лошото настроение на краля, той му съобщи една неприятна вест. Фрике дьо Фрикан бе избягал от Шатле благодарение на изобретателността на двама слуги. Наварците се подигравали с кралската власт като си върнали един твърде ловък и опасен сподвижник…
Вследствие на което по време на вечерята, която даде преди деня на клетвата, кралят се държа надменно и предизвикателно, наричаше Феб: „Месир моят васал“и му задаваше въпроси като: „Остана ли някой във владението ви, с цялата тая свита, която ви придружава в моя град?“
Или пък му казваше: „Не бих искал друг път вашите войски да навлизат в подвластните на монсеньор д’Арманяк земи.“
Твърде учуден, понеже с Ла Форе се бяха споразумели, че ще считат въпроса за приключен, Феб възрази: „Моите войски, сир братовчеде, нямаше да навлязат в земите на д’Арманяк, ако не трябваше да отблъснат тези, които бяха дошли да атакуват нашите. Но щом заповядате на хората на монсеньор д’Арманяк да престанат с тези нашествия, моите рицари ще си стоят мирно и щастливо в своите граници.“ На което кралят отвърна: „Бих желал да стоят по-близо до мен. Свикал съм войската в Шартр за бой с англичаните. Разчитам, че навреме ще се присъедините към нея с войските на Фоа и Беарн. — Войските на Фоа, отговори Феб, ще бъдат свикани, според задълженията на васала, веднага щом положа клетвата, сир братовчеде. А тези на Беарн ще ги последват, ако аз пожелая.“