За пръв път от много време императорът изглежда решен да заеме страната на Франция. Защото досега, въпреки че сестра му, Бон Люксембургска, беше първата съпруга на крал Жан, той бе благосклонен по-скоро към Англия. Нима не бе присъдил на крал Едуард, който се държи много хитро с него, поста наместник на императора? Големите завоевания на Англия и упадъкът на Франция явно са го накарали да се замисли. Установяването на английска империя в съседство с неговата никак не би му се понравило. Винаги е било така с германските владетели: първо правят всичко възможно да смалят Франция, а после разбират, че нищо не са спечелили, напротив…
Ако се отвори дума за битката при Креси, когато се явим пред императора, ви съветвам да не говорите много по този въпрос. Във всеки случай не я споменавайте пръв. Защото за разлика от своя баща, Жан Слепия, императорът, който още не беше император, там не се прояви особено… Чисто и просто избяга, да си го кажа напршо… Но не наблягайте много и върху битката при Поатие, която естествено изниква в съзнанието на всеки, и не мислете, че трябва да възхвалявате злополучната храброст на френските рицари, това пък заради престолонаследника… тъй като и той не се отличи с прекалена самоотверженост… Това е и една от причините, поради които му е трудно да закрепи авторитета си. Ех, на срещата в Мец няма да има много герои… Все пак престолонаследникът има оправдание; а и дори да не е добър воин, той не би пропуснал да се възползува от хубавия изход, който предлагах на баща му…
Продължавам разказа за Поатие, което никой не би могъл да направи по-изчерпателно от мене, сега ще разберете защо. Бяхме стигнали до събота вечер, когато двете армии знаят, че са съвсем близо една до друга, почти се докосват, и уелският принц разбира, че вече не може да направи крачка…
Рано сутринта в неделя, кралят слуша литургия с целия лагер. Военна литургия. Отслужва я човек с митра и филон над ризницата: това е Рьо-но Шово, граф-епиокоп на Шалон, един от онези прелати, които биха били по-достойни за военен, отколкото за църковен сан… Виждам, че се усмихвате, племеннико… да, казвате си, че и аз принадлежа на това съсловие; но аз съм си наложил да следвам пътя, който бог ми е определил.
За Шово тази коленичила в мокрите от роса ливади войска, пред градеца Нуайе, сигурно олицетворява небесните легиони. Камбаните на абатството Мопертюи бият в голямата четвъртита камбанария. И на хълма англичаните, зад горичките, които ги прикриват, чуват гръмогласното „Слава!“ на френските рицари.
Кралят се причестява, заобиколен от четиримата си сина и от брат си д’Орлеан, всички в бойно снаряжение. Маршалите наблюдават с известно безпокойство младите принцове, на които трябваше да дадат заповеди, макар че нямат никакъв опит във войната. Да, принцовете са им голяма грижа. Та тук са довели даже и децата, малкия Филип, любимия син на краля, и неговия братовчед Шарл д’Алансон! Единият на четиринадесет, другият на тринадесет години: ама че затруднения с тези миниатюрни брони! Малкият Филип ще остане с баща си, който държи лично да го наглежда, а малкият д’Алансон е поверен на Презвитера.
Конетабълът е разделил войската на три големи подразделения. Първото, включва тридесет и два отряда начело с орлеанския херцог. Второто, е под заповедите на престолонаследника, нормански херцог, с помощници братята му Луи д’Анжу и Жан дьо Бери. Но в действителност командуването е в ръцете на Жан дьо Ланда, Тибо дьо Вудне и сир дьо Сен-Вьонан, трима военачалници, натоварени да следят отблизо престолонаследника и да го напътствуват. Кралят щеше да застане начело на третата войска.
Качват го на седлото, върху белия едър боен кон. Той обхваща с поглед войската си, и й се любува, като я вижда толкова голяма и хубава. Колко шлемове, колко копия, подредени едно до друго в дълги колони! Колко коне под тежките снаряжения, които поклащат глави и потракват със зъбалци! От седлата висят мечове, боздугани, брадви с две остриета. На копията се ветреят знамена и ленти. Колко ярки цветове по щитовете, ризниците на рицарите и плащовете на конете! Всичко това трепти, проблясва, лъщи, и сякаш пламва в утринното слънце.