Мама, тате, бате Груди
връщат се от блока.
Лесньо, без да мисли, скри се
в кацата дълбока.
А пък тя почти догоре
се оказа пълна,
та умника се озори
и вода погълна.
Някой каза в мрачината:
„Де ли е момчето —
нито него, ни козата,
брей, че е проклето!“
После в къщи: „Пак щуряло —
се обади мама, —
стенното ни огледало
никакво го няма!“
Лесньо наш съвсем се смъкна
в ледената каца.
Но отде сега се пръкна
пустата му маца!
В кацата се поотърка,
почна хитричко да мърка
и не щеш ли замяука:
„Ей го тука, ей го тука!“
Татко му глава обърна
и във кацата надзърна:
„Казвай, де ти е козата?“
„Тя избяга сред полята?“
„Огледалото къде е?“
Лесньо наш немее!
Татко му, изправен в мрака,
ядовито каза:
„Виждате ли го щурака —
на разбойник мяза!
Чувай, вместо да се вмъкваш
в каци като жаба,
ще помагаш, че е жътва,
че се вади хляба!
Утре цял ден от чешмата,
вчесан и скопосан,
на жътварите в житата
ти вода ще носиш!“
Лесньо промърмори: „Може!“
Но така го втресе,
че в кревата го наложи
баба му с компреси.
Във леглото зъби трака
и си мисли тъй юнака:
„Толкоз леснини да зная,
а изпащам си на края.
Трябва те да бъдат свястни,
хитрички и безопасни!
Трябва те…“ Но за това
в третата глава.