Така веднъж през време на предпоследната война, като бях дежурен в редакцията във Военното министерство, иде Димчо Дебелянов при мен. Един спомен за Димчо Дебелянов исках да ви кажа, между другото, за нашите отношения тогава. Иде той при мен малко смутен, малко развълнуван и казва: „Бай Пелине (той беше тогава чиновник в Сметната палата), викат ме — казва — в армията, да се явя долу, на фронта да отида. Аз зная — казва, — че ще умра, че ще ме убият.“ Беше така някак си много уплашен. „Ще ме убият — казва. — Зная, че ме презираш. Аз направих спрямо тебе едно престъпление. Дойдох да си взема прошка от тебе, да те моля да ми простиш.“ Прегърнахме се, целунахме се, простихме се. Той замина и не се върна човекът. Това е един спомен.
С Петко Тодоров бяхме колеги в Библиотеката. Той беше чиновник и работеше в една стая, съседна с моята. Викаше ми „колега“. Той имаше дълги пръсти и обичаше да хване човека и да го стисне. Беше ми неприятно, че все ме стискаше. Аз съм слаб човек и все ме заболяваше. Както и да е, той беше добър човек и наивен. Наблюдавах го как пише. Той ме питаше: „Как ти дохождат сюжетите, Пелине?“ Аз бях написал разказа „Самодива“. Има един такъв разказ. Той пък беше на такива проявления — самодиви, странни, любовни, индивидуалистични проявления… „Как ти дохождат сюжетите?“ „Зная ли как ми дохождат? Така съм го написал.“ После му разправям: „Понякога си записвам нещо. Чуя някой разговор — и запиша.“ И действително, забравих това да ви кажа — и то е доста важно, — че имах тефтерчета, в които си пишех разговори със селяни — не разговорите, а диалога, интересния диалог, въпросите и отговорите. Това беше много интересно, защото нашият селянин, както знаете, говори с образи, говори интересно. Той не го усуква много, а говори прямо и някога е много находчив в отговорите. Бележих си тия работи. Особено някой тип: описвам го на бърза ръка — такъв, такъв човек… Такива тефтерчета имах 12, които ми липсаха. Кой ми ги е взел, не зная. Липсаха от един училищен музей. Там бяха ме пратили на работа. Оттам липсаха.
Казвам: „Петко, имам тефтерчета и си бележа такива неща.“ Той казва: „И аз ще почна тази работа.“ Веднъж ме среща и ми казва: „И аз си забелязах нещо.“ Той беше наивен човек. „Какво си забеляза?“ — „Божо лице“. Чул, че някой казва на някого „божо лице“. Когато не искат за мома да кажат, че е грозна, казват: „Ех, божо лице“, и тя е човек, макар че е такава. Той работеше така. Беше ми казал: „Знаеш ли, колега, какво хубаво заглавие ми е дошло?“ — „Камъни“. — „Добре, камъни… Какво има?“ — „Абе — казва — видях евреи, насядали покрай халите, със самарчета, хамали — като камъни.“ Рекох: „По-нататък?“ — „Ще видим — казва — по-нататък…“ Почна да го пише. Аз почнах да го шпионирам. Той излизаше по-рано и аз отивах и гледах на масата какво е писал. Той написал на едно място: „На припек под стената там и там седяха с брадите си и с това, с онова, като камъни евреи…“ После го поправил. После взел на друг лист написал същото с малка поправка. На друг лист написал същото изречение. На четири-пет места написал същото изречение. На другия ден още едно изречение написал отдолу. Той не знаеше какво да пише. Съблазнила го тази картина, но не знае какво да я направи. И после — друго изречение, написано по същия начин, преписал го, поправил го малко и най-лошото го оставил като най-съвършено. По този начин, изглежда, той си пишеше всичките работи. Затова са така изработени и изразени хубаво, а всъщност са сухички.
Аз ви разказах един миш-маш от биографически и литературни работи и литературни клюки от ония времена.
Сега, ако има някой да пита нещо, нека ме запита.
Веселина Геновска: До каква степен опирате героите в разказите си на автентични герои в истинския живот? За героите във вашите разкази дали можете да си спомните хора от живота, които са ви послужили за образец?
Елин Пелин: Героите трябва да си ги приспособява човек към сюжета. Те са му потребни, за да си оправдае сюжета. Героите може да имат и действителни черти. В моите работи всички имат действителни черти, защото са хора от живота. Не съм искал да описвам фантастични същества. Аз описвам хора, които зная, но ги типизирам малко, за да ги направя интересни и подходящи да изиграят случката, сюжета, така както трябва, така както съм замислил.