Горчивкин: Да ни кажете нещо за вашия хумор, който е неделима част от вашето творчество. Въпросът е точно такъв (по-право то е серия от въпроси): дали сте имали преднамерена цел в момента, когато сте сядали да пишете хумористичен разказ? После, какво е вашето отношение към сегашния наш хумор?
Елин Пелин: За хумора нищо не мога да кажа. Аз го пиша сериозно, то излезе хумор. А за сегашния хумор какво да кажа? Хумор няма. Хумор само в „Стършел“ ще намерите. На друго място не може да се намери. Има даровити и добри писатели, които пишат, но те са си изработили особен стил и всички по него се водят.
Трайко Симеонов: Правили ли сте опити да печатате свои разкази в списание „Мисъл“?
Елин Пелин: На „Мисъл“ — то се знае това нещо от всички — аз веднъж им пратих един разказ да го напечатат и да ви кажа, съм благодарен, че не го напечатаха, защото той е един недобър разказ. Пратих го. Един млад човек опитва — тук се бутне, там се бутне, някъде да получи нещо. На корицата Кръстев ми обяви, че еди-кой си разказ няма да се печата. Редакторът приемаше еди-кога си и аз отидох да си получа разказа, понеже връщаха ръкописите. Той каза: „Добър е разказът, но — казва — много е фриволен.“ Аз тази дума не бях я чул и не знаех какво значи. Изскочих бързо и си я написах върху ръкописа. Той още стои в чекмеджето ми (този разказ) и стои тази дума написана — фриволен. И се чудех какво е това фриволен. Срещам в градината Михалчев — той беше студент тогава — и му казвам: „Ти знаеш много работи. Какво е това фриволен?“ „Фриволен значи малко мръсничък така, неприличен.“ Тогава разбрах. Там се описва един калугер и една калугерка: един калугер замръква в един женски манастир… И добре, че не го напечатаха, защото там аз съм малко пресолил…
Трайко Симеонов: Спомняте ли си да са давали добри отзиви за вас в списание „Мисъл“?
Елин Пелин: В списание „Мисъл“ — не зная. Но Кръстев издаде една специална книга с критически работи за някои писатели и между тях имаше и за мене нещо написано. Кръстев смяташе моите работи анекдотични — не били литературни работи, анекдоти съм разправял аз…
Трайко Симеонов: В 1902 година в списание „Мисъл“ има добър отзив за разказа „Дядо Матейко“.
Елин Пелин: Да, той (д-р Кръстев) беше писал за „Дядо Матейко“ един хубав отзив.
Трайко Симеонов: При тия хубави отзиви защо не са ви давали място в списанието? Свързвам този въпрос с първия.
Елин Пелин: То беше две-три думи, бележка.
Александър Муратов: Как е написан разказът „Под манастирската лоза“?
Елин Пелин: Да ви кажа. Аз имах един чичо поп, ама истински поп, светски поп. Отдавна умря този човек. Аз бях още дете. Той ме обичаше и ме водеше в черквата на вечерня — никой няма в черквата — и ме учеше на гласовете, да пея. И викаме колкото можем: и той, и аз. Той си е попийнал, но аз после схванах тази работа. Между другото ходехме на разходка. Той ме водеше все из нивите и ми разправяше интересни работи за светци. Той ги разправяше по един особен начин, не с голямо уважение към тия хора — и оттам някои работи така съм схванал. Винаги са ме интересували тия неща и съм чел такива книги — житията на светците. Той ми ги даваше и аз съм ги чел. И оттам ми е хрумнало да напиша „Под манастирската лоза“ с едни мои разбирания за светците.
Бончо Несторов: За „Черни рози“?…Според мен „Черни рози“ и по тематика, и по строеж, и по идея се отличават…
Елин Пелин: Писах ги през времето, когато с Балабанов и Митов издавахме „Развигор“. Тогава не достигаха подлистниците; и казаха: „Пелине, напиши нещо.“ И аз на бърза ръка пишех. Тогава съм написал почти цялата книга стихотворения в проза. Може да се каже, че това са едни откъслеци отсам-оттам, някои размишления, някои впечатления.
Бончо Несторов: Някаква връзка с Тургенев?
Елин Пелин: Аз знаех Тургеневите работи и исках такова нещо да напиша. Но те се пишеха бързо и попълваха подлистниците във вестника.