Затова избрал троица от тях и им заповядал да отидат и всеки да скочи на един от тримата братя и да гледат как чрез тях да напакостят на стария Вест.
Докато Бесомар подбирал бесовете, Марун, Лютиша и Потех вървели по пътя и толкова били уплашени, та не запомнили ни онова, което видели, летейки, ни онова, което им бил казал Сварожич.
Като дошли до колибата, седнали на един камък и разказали на дядо си какво им се било случило.
— А какво видя, като летеше, и какво ти каза Сварожич? — попитал Вест най-големия внук Марун. Марун се видял в чудо, защото нищо не бил запомнил, нито могъл да се сети какво му бил рекъл Сварожич. Но изпод камъка, на който седели, излязъл малък бяс, съвсем малък, уродлив и рогат, а сив като мишка.
Подръпнал бесът Марун изотзад за ризата и му прошепнал: „Кажи: видях тежко богатство, много търтеи, колиба от дялано дърво и много най-скъпи кожи. И ми рече Сварожич: ти ще си най-богат между братята.“
Марун не се замислил за миг истина ли е това, което му говори бесът, и казал на дядо си каквото му бил пошепнал бесът. Като свършил, бесът му скочил в торбата, скрил се в едно ъгълче и останал там.
Попитал Вест другия си внук Лютиша какво е видял, като е летял, и какво е казал Сварожич. И Лютиша нищо не бил видял и нищо не бил запомнил. Но изпод камъка излязъл другият бяс, съвсем малък, грозен, уродлив и рогат, а пък сив като порче. Подръпнал бесът Лютиша изотзад за ризата и му пошепнал: „Кажи: видях много люде въоръжени, много лъкове и стрели и много оковани роби. И Сварожич ми рече: ще бъдеш най-силен между братята си.“
И Лютиша като Марун не се и замислил, ами се зарадвал и излъгал дядо си както му пошепнал бесът. А бесът тозчас му скочил на врата, плъзнал се в ризата му, скрил се в пазвите и останал там.
Сега дядото запитал най-младия си внук Потех, но и той нищо не бил запомнил. Изпод камъка излязъл третият бяс, най-младият, най-грозният, рогат, с големи рога, а бил черен като къртица.
Подръпнал бесът Потех за ризата и пошепнал: „Кажи: цялото небе и всички звезди, и всички облаци опознах. И Сварожич ми рече: ще бъдеш най-голям мъдрец и ще разбираш какво говорят ветровете и какво казват звездите.“
Обаче Потех много обичал истината, затова не рачил да послуша беса, нито да лъже дядо си, ами ритнал беса с крак и казал на дядо си:
— Не знам, дядо, нищо не видях, нищо не чух.
Заквичал бесът, ухапал Потех по крака и плъзнал като гущер под камъка. Потех тозчас взел най-люта билка и си превързал крака, за да оздравее по-бързо.
II
Когато Потех ритнал така беса с крак, бесът изтичал първо под камъка, а после се измъкнал в тревата, та през тревата отскокнал в гората и оттам — в ракитата.
Явил се бесът пред Бесомар и треперейки от страх, рекъл: „Бесомаре, люти царю, не можах да скоча на момчето, което ми беше отредил.“
Страшно се разгневил Бесомар, защото познавал тримата братя и най-вече се боял от Потех да не се досети каква е истината. А досетел ли се той за истината, тогава Бесомар хитрецът не би могъл да се отърве нито от стареца Вест, нито от свещения огън.
Хванал тогава Бесомар беса за рога, вдигнал го във въздуха и хубаво му отупал праха с брезова пръчка.
— Иди там — викнал след това, — иди там при онзи момък и тежко ти, ако се досети, за истината.
След тези думи Бесомар пуснал беса, а онзи, уплашен като клет страхливец, клечал три дни в ракитата, та мислил и премислял как да изпълни тежката заповед. „Ще видя толкова зор с Потех, колкото и той с мене“, мислел си бесът. Той, проклетникът, бил смешник и никак не му допадала тежката работа.
Докато клечал така в ракитата, другите двама бесове, единият в Маруновата торба, а другият в пазвата на Лютиша, вече се били хванали на работа. От този ден Марун и Лютиша почнали да бродят по гори и долини и рядко нощували в колибата — всичко това било заради бесовете.
Свивал се бесът на дъното на Маруновата торба, а този бяс обичал богатството повече, отколкото десния си рог. И така бодял той Марун по цял ден с рога си в хълбоците и само го подтиква, и само му скимти: „Хайде, хайде! Трябва да се търси, трябва да се намери! Да търсим търтеи, да събираме мед, да сложим рабош на стотина реда!“