Отвън чакаше кола. Войниците от Специалното поделение се намъкваха със залитане или бяха набутвани вътре. Щом всички се събраха, вратите се затвориха и машината тръгна с ръмжене нагоре по тунела.
Спря пред Медицинското отделение, където ги очакваха санитари с алкохоломери. Който помръднеше стрелката, моментално получаваше антитоксично лекарство. Макар че беше пил малко, полковникът също трябваше да се подложи на инжектирането. Алкохолът в кръвта му беше неутрализиран веднага. След пет минути всички в стаята бяха абсолютно трезви. Войната в сегашната й форма беше невъзможно да се води без медикаменти.
Вече по-тихи и със застинали лица, войниците се покатериха обратно в колата. Тя се изкачи по възходящата спирала на тунела и ги остави пред Инструктажа. Сега бяха на повърхността на земята. Тук въздухът не миришеше толкова на застояло.
Придружен от петима подофицери и сержанти, полковникът влезе в Информацията. Останалите от специално подбраните за тая задача хора тръгнаха към агитационния клуб. Въодушевявани с доста осезаеми средства или с действащи на подсъзнанието методи те щяха да се подготвят за бъдещите рискове.
Полковникът и неговата групичка се озоваха пред един бригаден генерал, който заговори веднага щом седнаха.
— Днес за вас имаме нещо специално. Врагът ще опита нова маневра, а ние сме му подготвили нов номер, с който да му противодействаме. За тази задача вие шестимата ще вземете с вас само осемнадесет души. Ще бъдете леко въоръжени и безопасността ви ще зависи от елемента на изненада. Като казвам, че ако всичко върви добре, ще ви очакваме обратно тук след десет часа, не искам да забравяте, че тия десет часа могат фатално да повлияят на целия изход от войната.
Той продължи да обяснява. Картината, която се изгради в мозъка на полковника, беше проста и ясна. Всички подробности, освен ключовите, бяха разкрити. Там, където четиридесет и осмият паралел пресичаше морето, врагът беше събрал значителни сили в една стегорова гора. Зад нея имаше непристъпни канари. На върха им се издигаха петте етажа на стара кръгла дървена постройка. На последния й етаж, който гледаше над върховете на дърветата, беше разположена метеорологична станция. От нея се виждаше тясната ивица море, която разделяше враговете.
Станцията следеше за благоприятни ветрове. Щом духнеха, щеше да бъде даден сигнал за безмоторните самолети по крайбрежието. Те щяха да бъдат издигнати на буксир и пуснати над вражеската територия. В планерите имаше контейнери с бактерии.
— Ако не приведем незабавно плана си в действие, на нашия гръб ще се стовари голяма чумна епидемия — каза генералът. — На друга военна част е възложена задачата да ликвидира планерите. Вашата работа е да изкарате извън строя метеорологичната станция.
Сега към нас се придвижва област с високо налягане. Прогнозата е, че след десет-дванадесет часа условията за излитане ще бъдат идеални. Трябва да ликвидираме неприятеля преди това.
После той описа силите, с които щяха да се срещнат в гората, откъдето трябваше да минат. Отбраната беше силна, но лошо разположена. Защитени бяха само пътищата, понеже моторизираната атака през гората беше невъзможна.
— Тук, полковник, вече идва вашият ред. Нашите лаборатории са получили наскоро ново лекарство. Доколкото разбирам, това са старите свръхактивни таблетки, но доведени до съвършенство. За съжаление лекарството все още е в експериментален стадий, но безнадеждните положения изискват отчаяни средства…
Когато инструктажът свърши, останалите от групата се присъединиха към офицерите. Двадесет и четиримата се отправиха към арсенала, където получиха оръжия и бойни униформи.
Навън беше още нощ. Един камион ги отведе до някаква писта. В тъмнината като неясни петна се очертаваха развалините на стар надземен град. Минаха край купища обезвредени вражески гранати. Очакваше ги витлов самолет. За десет минути всички бяха на борда и със затегнати колани.
Влезе докторът. Той щеше да им даде новото лекарство, когато стигнеха до неприятелската гора; сега взеха само подготвителния транквилант в устата като причастие.
Самолетът се изкатери стръмно нагоре. Когато изфучаха високо в стратосферата, двадесет и четиримата мъже изпаднаха в лекарствена забрава. Отдолу, под покрова на нощта, плуваше неприятелската гора.
Спуснаха се почти отвесно и кацнаха на едно папратово поле под сянката на първите дървета. Действието на упойката свърши с отварянето на люка.
— Сега момчета, тихо — рече полковникът.