Слуховете за великанските коне бяха стигнали и до нашата област, макар че не ги бяхме виждали тъдява. Баща ми вече имаше едно наум от чутото за тях, пък и фактът, че точно Енгъс ги беше докарал, не беше препоръчителен, затова, когато отишъл да им направи оглед, вероятно вече е бил предубеден.
Съмненията му веднага се потвърдили. В мига, когато спрял поглед на огромните, животни с яки тела, той разбрал, че нещо не е в ред. Обърнал им с отвращение гръб и отишъл право в къщата на инспектора с искане да бъдат унищожени като Престъпления.
— Този път не си прав — казал му весело инспекторът, радостен, че поне веднъж преценката му е безспорна. — Одобрени са от Правителството, затова са извън моята компетентност.
— Не ти вярвам — отвърнал баща ми. — Никога господ не е създавал коне с такива размери. Не е възможно Правителството да ги е одобрило.
— Обаче ги е одобрило. Нещо повече — добавил със задоволство инспекторът, — тъй като Енгъс е предполагал какво може да се случи, той им е намерил документи, че са чистокръвна порода.
— Правителство, което може да разреши съществуването на такива животни, е корумпирано и безнравствено — заявил баща ми.
— Може и така да е — съгласил се инспекторът, — обаче то си остава Правителство.
Баща ми го изгледал свирепо.
— Не е трудно да се разбере защо някои хора ги одобряват — казал той. — Един такъв звяр може да върши работата на два, а дори и на три обикновени коня — и то за по-малко от удвоена дневна дажба. В това се крият добри доходи, не е лоша инициативата да им издействуват разрешително — това обаче не означава, че са в ред. Повтарям — такъв кон не е божие създание, а щом не е, значи представлява Престъпление и тогава следва да бъде унищожен.
— Официалното одобрение гласи, че породата се е появила по нормалния начин чрез кръстосване за получаване на по-едри животни. Готов съм да споря за всеки белег, който според тебе сочи ясно, че конете не са в ред — казал му инспекторът.
— Всеки би повторил думите ти, когато види колко доходни могат да бъдат конете. Такъв начин на мислене си намира израза. — отвърнал баща ми.
Инспекторът свил рамена.
— От това не следва, че конете са вред — настоявал баща ми. — Кон с подобни размери не е в ред и макар да не го признаваш, ти го знаеш, както го знам и аз, няма какво да го увърташ. Позволим ли веднъж нещо, за което знаем, че не е в ред, никой не знае къде ще му излезе краят. Общество, което се бои от бога, не бива да се отказва от вярата си само защото в държавната служба за издаване на разрешителни е бил упражнен натиск. По нашите места има достатъчно много хора, които знаят какви трябва да бъдат божиите създания — дори ако Правителството не го знае.
Инспекторът се усмихнал.
— Както беше с котката на Дейкърсови ли? — подхвърлил той.
Баща ми отново го изгледал свирепо. Вбесил се, като си спомнил историята с котката на Дейкърсови.
Преди около година научил отнякъде, че жената на Бен Дейкърс има котка без опашка. Разследвал случая и когато събрал доказателства, че котката не се била лишила от опашката по някакви причини, а била безопашата по рождение, той я осъдил и в качеството си на съдия наредил на инспектора да издаде заповед да бъде унищожена като Престъпление. Инспекторът с неудоволствие го направил, но веднага след това Дейкърсови подали молба за обжалване. Подобни колебания при безспорен случай били предизвикателство към принципите на баща ми и той лично се заел с преразглеждането на случая още докато въпросът се решавал. Когато в последствие се получило съобщение, в което се твърдяло, че съществувала добре известна порода безопашати котки с исторически проследено родословие, той попаднал в неловко положение, което му струвало доста. С много голямо нежелание предпочел да се извини публично, вместо да се откаже от съдийството.
— Това — заявил той рязко на инспектора — е една много по-важна работа.
— Послушай — търпеливо казал инспекторът, — видът е одобрен. А точно този чифт коне има задачата да го закрепи. Ако и това не ти е достатъчно, иди и ги застреляй собственоръчно — да видим какво ще ти се случи после.
— Твое морално задължение е да забраниш със заповед тези така наречени коне — настоял баща ми.
Изведнъж инспекторът изпитал досада от целия този разговор.