— Част от служебните ми задължения е да пазя конете от беда, от глупаци и от луди — сопнал се той.
Баща ми не го ударил, но сигурно малко оставало да стигне дотам. В продължение на няколко дни не преставаше да кипи от гняв, а следващата събота бяхме подложени на суха проповед за търпимостта към мутантите, която петни чистотата на общността. Отправи призив към всички да бойкотират собственика на Престъпленията; разпростря се върху безнравствеността сред управляващите кръгове; намекна, че от някои може да се очаква съчувствие към мутантите; и завърши с многословна реч, в която даден служител беше заклеймен като безпринципен продажник на безпринципни господари и на местните представители на силите на Злото.
Макар инспекторът да нямаше толкова удобна трибуна за отговор, известни негови язвителни забележки по отношение на преследванията, незачитането на властта, безумието и религиозния фанатизъм, закона за клеветата и вероятните последствия от преките действия против правителствените санкции получиха широко разпространение.
Много е възможно последното да попречи на баща ми да направи нещо друго, освен да приказва. Беше имал достатъчно неприятности заради Дейкърсовата котка, която нямаше висока цена; великанските коне обаче бяха скъпи животни, а пък и Енгъс нямаше да е човекът, който ще се откаже от възможността да получи възмездие…
По тези причини настъпилата суматоха превърна къщата в място, където гледах да бъда колкото се може по-малко.
Тъй като в областта вече беше спокойно и не се срещаха нежелани посетители, родителите на Соуфи отново я пускаха да излиза на разходки, а аз се измъквах и ходех при нея винаги, когато успявах да се изплъзна незабелязано.
Ясно е, че Соуфи не можеше да ходи на училище. Щяха да я открият много бързо, дори ако имаше подправено удостоверение; а родителите й, макар че я бяха научили да чете и пише, не разполагаха с книги, затова нямаше много полза от ученето. Ето защо много говорехме (поне аз говорех) по време на нашите експедиции, като се опитвах да й предам наученото от моите учебни книги. Разправях й, както знаех, че обикновено смятат света за доста голямо място, и вероятно кръгло. Цивилизованата му част — в която Уокнак представляваше само една малка област — се казваше Лабрадор. Смяташе се, че с това име са я наричали Древните, макар че не беше съвсем сигурно. Почти навсякъде около Лабрадор имаше много вода, наречена море, и тя беше от голямо значение поради рибата. Никой от познатите ми, с изключение на чичо Ексъл, всъщност не беше виждал морето, защото то се намираше много далече, но ако човек извървеше триста мили на изток, север, или северозапад, рано или късно щеше да стигне до него. Но не и на юг или югозапад — там беше Оградата, а после Злите земи, които означаваха сигурна смърт.
Казваха също така — без някой да е сигурен, — че по времето на Древните, Лабрадор е бил студена земя — толкова студена, че никой не можел да живее там дълго, затова използували само растящите гори и по неизвестни причини разкопавали почвата. Но това било много, много отдавна. Преди хиляда, или две хиляди години, може би дори и преди повече. Хората правеха догадки, но никой не знаеше със сигурност. Не беше известно колко поколения бяха прекарали живота си като диваци между времето на Изпитанието и началото на записваната история. Само „Покаянията“ на Никълсън бяха оцелели от пустоша на варварствата — и то единствено, защото останали няколко века запечатани в каменен сандък, докато ги открили. А от времето на Древните беше запазена само Библията.
Като се изключи разказаното в тези две книги, освен трите записани века миналото представляваше един дълъг период на забрава. От тази празнота се бяха появили няколко легенди, нескопосно преиначени при преминаването през различните начини на мислене. Явно името Лабрадор бе стигнало до нас от уста на уста, защото не се споменаваше нито в Библията, нито в „Покаянията“, а може да бяха прави и за студа, макар че сега имаше само два студени месеца в годината. Може би това се дължеше на Изпитанието; какво ли не можеше да се дължи на Изпитанието…
Дълго време се споряло дали някои части на света освен Лабрадор и големия остров Нюф са изобщо населени. За всички тях се смяташе, че са Зли земи, които са били подложени на Изпитанието с пълна сила, но после откриха, че и там на места има Оградни области. Те представлявали страхотно отклонение от нормата и били напълно безбожни; засега не можело да бъдат цивилизовани, но ако границите на Злите земи и там се измествали, както при нас, един ден щяло да стане възможно да ги колонизираме.
Като цяло не изглеждаше да е известно много за света, но това поне бе по-интересен предмет от предмета Етика, който всеки неделен следобед ни преподаваше един старец. Етика — това е защо трябва, или не трябва да правиш нещо. Повечето забрани съвпадаха с тези на баща ми, но някои от причините се различаваха и аз се обърквах.