Според Етиката човечеството — с други думи, ние от цивилизованите места — се намираше в процес на възвръщане на божията милост; следвахме един неясен и труден път, водещ към върховете, от които бяхме паднали. От този верен път се разклоняваха много лъжливи пътища, които понякога изглеждат по-лесни и по-привлекателни; но всички те всъщност водят до ръба на пропасти, чието дъно се губи в бездната на вечността. Има само един верен път и ако го следваме — с помощта на бога и за времето, определено от него — ние ще си възвърнем всичко изгубено. Но този път е толкова неясен, по него има толкова капани и заблуди, че всяка стъпка трябва да се прави предпазливо; при това, много е опасно човек да разчита единствено на собствената си преценка. Само властите — духовни и мирянски — са в състояние да преценяват дали следващата стъпка е повторно откритие и следователно — безопасна за предприемане — или представлява отклонение от истинското повторно възхождение, и поради това е греховна.
Наказанието, наложено от Изпитанието върху света, трябва да бъде превъзмогнато; дългото изкачване по същия път трябва да се постигне с вяра; и накрая, ако устоим на изкушенията по пътя, ще има награда за опрощение — ще настъпи възраждането на Златния век. И преди са били изпращани подобни наказания: изгонването от Едем, Потопа, морът, унищожаването на Содом и Гомор, робството на евреите във Вавилон. Изпитанието е само още едно наказание, но то е най-голямото от всички; сигурно, когато е започнало, е наподобявало смесица от всички тези бедствия. Все още оставаше неизвестно защо е било изпратено, но ако се съди по предхождащите наказания, по всяка вероятност по негово време се е ширело незачитане на религията.
Повечето от многобройните поучения, доводи и примери в Етиката се свеждаха за нас до следното: дългът и целта на човека в нашия свят е да се бори непрестанно срещу злините, които Изпитанието ни е изпратило. Преди всичко трябва да се внимава човешката форма да се опази вярна на божествения модел, за да може един ден да й бъде позволено да си възвърне високото място, което е заемала като божие подобие.
Аз обаче не разказвах на Соуфи много за тази част на Етиката. И то не защото, да речем, в мислите си я бях окачествил като Отклонение; но все пак трябва да се признае, че тя не притежаваше всички данни за вярно подобие, затова ми се струваше по-тактично да избягвам тази област. А освен това имаше толкова много други неща, за които да й разказвам.
5
Изглежда, че никой в Уокнак не се безпокоеше за мене, когато изчезвах. Само ако се мотаех наоколо, ми измисляха работа, която да върша.
Времето беше хубаво: слънчево, но все пак с доста валежи, затова дори и фермерите не се оплакваха от друго, освен от нуждата да свършат изостаналата поради нападението работа. Когато се раждаха малките на добитъка напролет, процентът на престъпленията беше необичайно нисък, освен при овцете. Покаралите посеви дотолкова отговаряха на изискванията, че инспекторът беше описал за изгаряне само една нива, собственост на Енгъс Мортън. Дори сред зеленчуците имаше малки отклонения — и то, както винаги, най-вече при solonaceae4. Като цяло сезонът се очертаваше да бъде рекорден по отношение на Чистотата и изземванията бяха толкова редки, че дори баща ми бе достатъчно доволен, за да обяви макар предпазливо в една от своите проповеди, че тази година Уокнак изглежда дава явен отпор на силите на Злото и че трябва да се благодарим, дето наказанието заради използуването на великанските коне се бе стоварило само върху собственика им, а не върху цялото население.
Всички бяха толкова заети, че аз успявах да се измъкна отрано и през дългите летни дни се скитахме със Соуфи много по-надалече от преди, макар че правехме разузнаванията си предпазливо и се придържахме към малко използувани пътища, за да избягваме нежелани срещи. Соуфи беше така възпитана, че се отнасяше към непознатите с боязън, която бе почти инстинктивна. Още преди да забележа задалия се човек, тя безшумно изчезваше. Единственият възрастен, с когото имаше приятелски отношения, беше Корки, който се се грижеше за парната машина. Всеки друг представляваше опасност.
Открихме едно място нагоре по потока с брегове, покрити с камъчета. Обичах да се събувам бос, да запретвам крачоли и да цапам из водата, като бъркам из дупките и подмолите. Соуфи сядаше на някоя от големите плоски скали, издадени над потока и ме гледаше тъжно. По-късно отидохме там въоръжени с две малки мрежи, които бе направила госпожа Уендър, и с един буркан за улова. Газех и търсех из водата малките, прилични на скариди животинки, а Соуфи се опитваше да ги лови с мрежа от брега. Не го правеше много успешно. След време се отказа и започна да ме наблюдава със завист. После доста смело събу едната си обувка и замислено се вгледа в босия си крак. След малко свали и другата. Запретна памучните си панталони над коленете и влезе във водата. Стоя неподвижно известно време, загледана през водата в краката си, стъпили върху огладените камъчета. Извиках й: