Но той грешеше. Това не изразяваше подчинение пред по-силната личност, пред завоевателя. Изразяваше отвращение и ужас, който пречупи защитния механизъм вътре в нея. Мярнах представата й за него — внушаваше преувеличена ненавист. Дълбоко скритите страхове на Роузалинд изскочиха на повърхността, тя бе направо ужасена — не като жена, изпитала слабост пред мъж, а като дете, уплашено от чудовище. И Петра долови неволния образ, стресна се и изпищя.
Хвърлих се върху него с цяло тяло, столчето се преобърна и той се стовари на земята. Двамата мъже отзад скочиха отгоре ми, но аз успях да нанеса поне един силен удар, преди да ме откъснат от него.
Човекът-паяк седна и потърка брадичката си. Усмихна ми се, но не му беше весело.
— Прави ти чест — призна той, — но какво от това?
И се изправи на длъгнестите си крака.
— Не си забелязал какви са жените тук, а, момче? Огледай ги, като минаваш. Може би ще си изясниш някои неща. Освен това, тази може да има деца. От дълго време ми се иска да имам деца — дори ако те приличат малко на баща си.
Той отново се усмихна, после ме стрелна смръщено:
— Най-добре приемай нещата каквито са, момче. Бъди разумен. Предоставям не повече от една възможност.
И той отмести погледа си от мене към мъжете, които ме държаха.
— Махнете го оттука — каза им той. — И ако не му стане ясно, че не трябва да се бърка, застреляйте го.
Двамата ме изблъскаха обратно и ме поведоха. В края на поляната единият ме подритна с крак, за да тръгна по пътеката.
— Върви нататък — каза той.
Изправих се и се обърнах, но единият мъж се целеше в мен с лъка. Даде ми знак с глава да се махам. Направих както ми заповядаха и продължих да вървя още няколко ярда, докато влязох в гората. После, под прикритието на дърветата, се втурнах назад.
Те точно това и очакваха. Но не ме застреляха, само ме пребиха и ме захвърлиха в гъсталака. Спомням си как полетях във въздуха, но не помня как паднах на земята…
15
Усещах, че ме влачат. Бяха ме уловили под мишниците. Отместените клонки се връщаха обратно и ме шибаха през лицето.
— Тихо! — прошепна глас зад гърба ми.
— Нека почина малко. Сега ще ми мине — прошепнах в отговор.
Спряха да ме влачат. Един миг лежах и се опитвах да се съвзема, след това се претърколих. Една жена — млада жена — седеше, подвила крака, и ме гледаше.
Слънцето вече бе слязло ниско и под дърветата бе сумрачно. Не я виждах добре. От двете страни на изгорялото й лице се спускаха тъмни коси, проблясващи черни очи ме гледаха изпитателно. Роклята й беше с изпокъсан елек, избледняло светлокафява на цвят, с петна по плата. Беше без ръкави, но най-много се учудих, че нямаше кръст. Дотогава не бях срещал жена, която да не носи защитния кръст, пришит към дрехата си. Изглеждаше ми странно, почти неприлично. Известно време стояхме и се гледахме. После тя тъжно каза:
— Ти не ме позна, Дейвид.
До този миг не я бях познал. Но от начина, по който произнесе „Дейвид“, разбрах.
— Соуфи! — извиках аз. — Соуфи!
Тя се усмихна.
— Милият Дейвид… Лошо ли те удряха, Дейвид?
Опитах се да размърдам ръцете и краката си. Бяха схванати и ме боляха на няколко места. Болеше ме и тялото, и главата. Усетих съсирена кръв на лявата си буза, но като че ли нямах счупвания. Понечих да стана, но Соуфи протегна ръка и докосна рамото ми.
— Не, не още. Почакай малко, докато се стъмни.
И продължи да ме гледа.
— Видях, когато ви водеха. Тебе, момиченцето и другото момиче — кое е то, Дейвид?
Въпросът й ме разтърси и дойдох на себе си. Като обезумял започнах да се мъча да се свържа с Роузалинд и Петра, но напразно. Майкъл усети паниката ми и се обади, за да ме успокои. А и той самият изпита облекчение.
— Слава богу, че се обади. Страшно се бяхме изплашили за тебе. Не се притеснявай. И двете са добре. Толкова са уморени и изтощени, че спят.
— А дали Роузалинд…
— Казвам ти, нищо й няма. Какво се случи с тебе?
Разказах му. Целият разговор отне само няколко секунди, но и това беше достатъчно, за да започне Соуфи да ме гледа с любопитство.
— Коя е тя, Дейвид? — повтори Соуфи.
Обясних й, че Роузалинд е моя братовчедка. Соуфи ме гледаше, докато говорех, и после бавно кимна:
— А той я желае, така ли? — попита тя.
— Така говореше — признах мрачно аз.
— А тя може да му роди деца, така ли?
— Какво се опитваш да ми кажеш? — попитах аз.
— Значи ти си влюбен в нея? — продължи Соуфи.