Що за свят беше този, в който подлагаха човека на такива гонения? Що за хора бяха това?
Роузалинд докосна ръката ми. Соуфи вдигна поглед. Когато видя лицето ми, изражението й се промени:
— Какво има? — попита тя.
Роузалинд й обясни. Очите на Соуфи се разшириха от ужас. Тя погледна първо мене, после Петра, после отново премести замисления си поглед върху мене. Понечи да каже нещо, но сведе очи и не изрече мисълта си. И аз погледнах Петра, после — Соуфи, дрипите, в които беше облечена, и пещерата, в която бяхме…
„Чистота ли?… Воля божия ли? Уважение към бащата ли?… Нима очаква да му простя? А може би трябва да се помъча да го убия!“
Мисълта ме сепна. Улових се, че бях излъчил това усещане.
— Не се занимавай с него — отвърна с рязък, ясен образ зеландката. — Твоята задача е да оцелеете. Нито неговият вид, нито начинът им на мислене ще се задържат дълго. Те са шедьовърът на сътворението, те са изпълнени със стремежи — но по-далече няма да стигнат. Защото живот означава промяна, по промяната той се различава от скалите, тя е заложена вътре в него. Какво толкова представляват последните повелители на Сътворението, че очакват да останат самите те непроменени? Живата форма е заплашително предизвикателство към еволюцията — ако не се приспособи, еволюцията се преустановява. Идеята, че човек е завършен вид, е плод на върховна суета; еднаквото подобие представлява светотатствен мит… Древните са станали причина за Изпитанието и то ги е направило на парчета. Баща ти и неговият вид са част от тези парчета. Те са се превърнали в минало, без сами да съзнават това. Все още твърдо вярват, че съществува съвършен модел, който трябва да защищават, затова скоро ще постигнат равновесието, към което се стремят, и то в единствената му възможна форма: ще заемат своето място сред вкаменелостите…
Образите й загубиха своята грубост и рязкост. Появи се оттенък, който ги омекоти, но независимо от това зеландката изглежда бе изпаднала в настроение, което изискваше да представя мислите си пророчески, защото тя продължи:
— Бебето се успокоява на майчината гръд, но след време го отбиват. Постигането на независимост и прекъсването на връзките в най-добрия случай е безрадостен процес и за двете страни; но това е необходимост, макар че всеки се опитва да й се противопостави и да използува това срещу другия. Пъпната връв отдавна е срязана в единия край; напразни ще бъдат усилията да не я среже човек и в другия край… Независимо дали рязката непоносимост и горчивото отричане са броня, с която се прикриват страхът и разочарованието, или са официалното облекло на садиста, те и в двата случая прикриват враг на човешкия прогрес. Възможно е да се свържат с мост различните видове само с жертви — но от тяхна страна, защото вие няма с какво да се свързвате. Затова трябва да се разделите с тях; на нас ни предстои да завладеем един нов свят, а на тях — да изгубят една вече изгубена кауза.
Зеландката спря, а аз все още не бях разбрал докрай мислите й. И Роузалинд изглежда все още си ги тълкуваше. Петра явно бе отегчена. Соуфи ни гледаше с любопитство, и каза:
— Карате външния човек да изпитва неприятно усещане. Ставаше ли въпрос за нещо, което мога да узная аз?
— Ами… — започнах аз и спрях, защото не знаех как да й го обясня.
— Струва ми се, че тя каза да не се притесняваме за баща ми, защото и без това нямало да ни разбере — подхвърли Петра.
Реших, че представи въпроса доста справедливо.
— Коя „тя“? — запита Соуфи.
Спомних си, че Соуфи не знаеше за зеландците, затова й отвърнах неопределено:
— О, една приятелка на Петра.
Соуфи седеше близо до входа, ние — по-навътре, за да не се виждаме. След малко тя погледна навън и се обади:
— Доста от мъжете вече са се завърнали. Бих казала, повечето. Някои са се събрали около шатрата на Гордън, други се запътват натам. Сигурно и той се е завърнал.
И тя продължи да наблюдава, докато дояждаше съдържанието на купичката. После я остави до себе си.
— Ще ида да се опитам да разбера нещо — каза тя и изчезна надолу по стълбата.
Нямаше я цял час. Един-два пъти се осмелих бързо да надникна навън и забелязах пред шатрата човека-паяк. Изглежда разделяше хората си на групи и им даваше нареждания, като чертаеше схеми върху голата земя.