— Задръж го! — провикна се Робин.
За пръв път от години скочи от леглото, надяна надве-натри износената риза, панталона и обущата, изхвърча надолу по стълбите и излезе в двора.
На голямата камионетка се беше облегнал мъж в дочени дрехи, който държеше дебел тефтер. Робин отиде при него.
— Вие ли сте господинът, който очаква да му доставят двайсет и една картини? — попита шофьорът на камионетката.
— Да, аз съм — потвърди Робин. — Къде да се подпиша?
— Ето тук — отвърна човекът и посочи с палец мястото под думата „Подпис“.
Робин драсна името си върху формуляра и последва шофьора, който го заведе отзад. Отключи вратата и я отвори.
Робин онемя. Втренчи се в портрета на майка си, сложен върху други двайсет картини на Робин Съмърс, рисувани в периода 1951 — 1999 година.