ЦЕЛИЯ
Искаш да кажеш, че душата ти си няма дъно, тъй че колкото чувства да наливаш в нея, толкова изтичат навън?
РОЗАЛИНДА
Не, нека съди за дълбочината на любовта ми онова незаконно синче на Венера41, заченато от прищявката, износено от скуката и родено от лудостта; този малък негодник, който заблуждава нашите очи, защото сам е сляп като къртица! Казвам ти, Алиена, не мога да живея, без да го виждам! Отивам да си намеря едно сенчесто кътче, за да въздишам там, докато се върне.
ЦЕЛИЯ
А пък аз през това време ще си дремна.
Излизат.
ВТОРА СЦЕНА
В гората.
Влизат Жак и Благородници с дрехи на горски пазачи.
ЖАК
Кой уби елена?
ПЪРВИ БЛАГОРОДНИК
Аз, господине.
ЖАК
Да го представим на княза като на римски победител! И дайте да му сложим еленовите рога на главата вместо триумфален венец! Ловци, нямате ли една песен за такъв случай?
ВТОРИ БЛАГОРОДНИК
Имаме, господине.
ЖАК
Запейте я тогава! Може и фалшиво, важното е да вдига достатъчно шум!
Музика.
Излизат.
ТРЕТА СЦЕНА
В гората.
Влизат Розалинда и Целия.
РОЗАЛИНДА
А сега какво ще ми кажеш? Два часът вече мина, а от Орландо ни кост, ни вест!
ЦЕЛИЯ
Това ще ти кажа: че с преливащо от чувства сърце и помътен от страст мозък той си е взел лъка и стрелите и е отишъл да му откара един сън! Я виж кой иде!
Влиза Силвий.
СИЛВИЙ
Красиви момко, нося ви писмо
от скъпата ми Фебе. Аз не зная
какво съдържа то, но предполагам
по туй, как беше зла като оса
във израз и движение, когато
го пишеше, че сигурно е гневно;
но моля ви, не хвърляйте вината
върху невинния му приносител!
Розалинда чете писмото.
РОЗАЛИНДА
Пред туй писмо самата търпеливост
би кипнала!… Изтраеш ли на него,
изтрайваш всичко. Тя ми заявява,
че бил съм грозен, невежлив, надмен
и че не би се влюбила във мен,
дори и да се срещали мъжете
по-рядко и от феникса42. Ей богу,
защо така ми пише, не разбирам?
Кой гони я? Не нейната любов
е заекът, за който съм на лов!
Ти май, овчарю, сам си го написал?
СИЛВИЙ
Не, тя го писа! Казвам ви, не зная
какво съдържа.
РОЗАЛИНДА
Не лъжи, глупако,
от любовта доведен до безумство —
това не е от нейната ръка!…
Макар че тя в ръцете беше малко…
нали й ги видях: със цвят на тухла,
в слугински слинове; помислих първом,
че носи похабени ръкавици,
а то били самите те… Но май че
се отклоних. Повтарям ти го, драги,
че туй писмо не може да е нейно —
то има мъжки дух и мъжки почерк!
СИЛВИЙ
Не, нейно е!
РОЗАЛИНДА
Измисляш! То е толкоз
нахално, невъзпитано и грубо,
предизвикателно, като че турчин
ругае християнин! Не, не вярвам,
че е възможно нежен женски мозък
да породи такъв огромен куп
от етиопски грубости43 със смисъл
по-черен от вида им! Да чета ли?
СИЛВИЙ
Ако желаете, макар да знам,
че тя към мен, уви, не знай пощада!
РОЗАЛИНДА
Но пък площада ще узнае в нея
възпитаничка своя. Чуйте само
как тази грубиянка ме нарежда:
42
Феникс