ОЛИВЕР
Сбогом, драги мй Шарл!
Шарл излиза.
Сега ще ида да разпаля това петле. Дано скоро видя края му: душата ми — сам не зная защо — го мрази повече от всичко на света! А пък има вродена изящност. Учен е, без да е учил. Великодушен е и очарователен за хора от най-различни среди. И така е влязъл под кожата на всички, че всички ме презират, особено в моя дом, където добре го познават. Но това няма да трае дълго! Борецът ще оправи работата. Остава ми само да насъскам хлапака — нещо, което отивам да сторя незабавно.
Излиза.
ВТОРА СЦЕНА
Поляна пред двореца на княза.
Влизат Розалинда и Целия.
ЦЕЛИЯ
Моля ти се, Розалинда, миличка ми братовчедке, бъди по-радостна!
РОЗАЛИНДА
Мила Целия, аз и тъй се правя на по-радостна, отколкото съм, а ти искаш да бъда още по-радостна. Понеже не можеш да ме накараш да забравя баща си в изгнание, недей ме кара да си спомням забравени развлечения!
ЦЕЛИЯ
Значи не ме обичаш толкова, колкото аз тебе! Ако всичко бе станало обратно и твоят баща беше пратил в изгнание моя, аз — стига ти да би останала близко до мен — бих се научила да обичам чичо си като свой родител. Така щеше да постъпиш и ти сега, ако обичта ти към мен беше от чиста сплав като моята към тебе.
РОЗАЛИНДА
Добре, ще забравя своето положение, за да се радвам на твоето!
ЦЕЛИЯ
Ти знаеш, баща ми няма и едва ли ще има друго дете освен мене; затова вярвай: след смъртта му ти ще бъдеш негова наследница, защото всичко, което той е отнел от баща ти с насилие, аз ще го върна на тебе с любов! Кълна се, че ще го направя, и ако наруша тази клетва, нека се превърна в чудовище! Затова, мила ми Розичке, скъпа моя, бъди по-весела!
РОЗАЛИНДА
Добре, братовчедко, съгласна! Нека си измислим някаква шега за забава! Я да видим! Какво ще кажеш, ако се влюбим?
ЦЕЛИЯ
Щом искаш, влюби се на шега, но внимавай да не се влюбиш наистина; а и в шегата гледай да не отидеш прекалено далече, за да можеш да се оттеглиш с чест под прикритието на едно леко поруменяване.
РОЗАЛИНДА
Тогава какво друго да измислим?
ЦЕЛИЯ
Да поседнем и така да одумаме старата Фортуна5, че тя, като ни чуе, да слезе за малко от колелото си; тъй поне за известно време даровете й ще се разпределят по-справедливо между смъртните.
РОЗАЛИНДА
Съгласна, защото наистина щастието, което сляпата съдба пръска по света, се пада съвсем безразборно и най-ощетени са винаги жените!
ЦЕЛИЯ
Да, понеже на тези, които одари с хубост, рядко дава честност, а пък на онези, които направи честни, често забравя да даде хубост.
РОЗАЛИНДА
Но ти минаваш от областта на Съдбата в областта на Природата. Съдбата разпределя земните блага, а чертите и способностите ги дава Природата.
Влиза Точилко.
ЦЕЛИЯ
Да, но когато Природата е създала едно прекрасно творение, не може ли Съдбата да го хвърли като нищо в огъня? Или когато Природата е дала на нас двете остроумие, за да се надсмиваме над Съдбата, ето, не ни ли праща Съдбата този глупчо, за да прекъсне беседата ни?
РОЗАЛИНДА
Да, този път Съдбата хитро надвива Природата, защото затваря устата на две природни дарби с помощта на едно природно недоразумение.
ЦЕЛИЯ
А може би това не е работа на Съдбата, а на самата Природа: видяла е, че остроумието, което сме получили в дар от нея, е малко тъпичко, за да разисква отношенията на две богини, и ни праща това свое недоразумение за точило; защото тъпотата на шута винаги е служила за точило на острите умове.
Хей, ум голям,
къде насам?
ТОЧИЛКО
Господарко, трябва да отидете при баща си!
ЦЕЛИЯ
Да не са те назначили вестител?
ТОЧИЛКО
Не, но казаха да ви повикам, кълна се в честта си!
ЦЕЛИЯ
Я го виж ти! От кого си научил да се кълнеш тъй, шуте?
ТОЧИЛКО
От един рицар, когото чух да се кълне в честта си, че баничките били отлични и — пак в честта си — че горчицата нищо не струвала. А вярвайте, че беше обратното: баничките нищо не струваха, пък горчицата беше отлична. И все пак този рицар не би могъл да бъде обвинен в лъжлива клетва.
ЦЕЛИЯ
А защо? Какъв аргумент ще измъкнеш от склада на своята ученост?
5
Фортуна