Выбрать главу

Стефан Чурешки

Какъв ни е проблемът днес от гледна точка на историческата поука?

От познанието на света е известно, че историята е притча, която служи да назидава и да вразумява хората. Историческото познание е ценно не с възможността да управляваш психиката, разума и емоцията на хората, а с възможността бъдещето да бъде разпознавано чрез поуката от изминалите дела и събития. За съжаление в България философската поука от историята ни не е разработена на подобаващо равнище с оглед мащабното и интегрално знание в обществения живот и в индивидуалното осъзнаване на личността. Нашата история е набор от факти, които могат да възгордеят неграмотната личност, но за човек с четири езика и с висок интелект историографията ни, каквато е сега, е перчене без да има културно-философска познавателна алтернатива на големите световни философски и научни проекти. А нашето бъдеще като нация е точно създаването на мащабен идеалистично-духовен проект основата на славянобългарския език, стъпил върху сентенционния и притчообразен фундамент на онова, което ние като старинен народ сме разпознали от битието на човечеството. В това отношение пример може да бъде феномена на Ванга, който е единственото оригинално българско присъствие в световната феноменология през модерността. И затова Ванга беше единственият български критерий за разпознаване на явленията — видими и невидими от света през Новото време. И затова антибългаристите, в това число и някои клекирали, зависими от чужди религиозни централи, оспорват феномена на петричката пророчица, чиито завети ние трябва да разтълкуваме и да проверим със средствата на науката и религиознанието в световния познавателен фонд на знание и култура. Защото българската история от феноменологична гледна точка чрез интерпретация на старобългаристиката има какво да каже на света с оглед натрупания опит от вековете. И защото пророк-месианското начало е характерно за нашата автентична народопсихология, в която има култ към воина, книжовника и тълкувателя на Божеството откровение и неразгадаеми прояви на свръхестественото. Това е уникалното в нашата вековна култура, защото ние на световно равнище сме създавали воини, книжовници и тълкуватели на Божественото начало. Останалото е разказ за прости селяни, далавераджии и тарикати, които на фона на добротата и милостта на народа правят социално-икономическа и конюнктурна политическа, провинциална при това, кариера. Притчата от нашето многовековно битие е борбата за културно-философска еманципация на народността, която е изразена в избора на православието, славянската азбука и държавния спомен за делата на царете и воините. Оригинален философ на историята в България е преп. Паисий Хилендарски, който пише поменик на българските царе и българските светци. Във философията на „История славяноболгарская“ е отбелязано, че българската идея е алтернатива както на елинската мъдрост, т.е. на целия свод от старогръцка философия и култура, така и на римската сила, т.е. на държавно-политическата философия и военно могъщество на Рим. Тези два феномена са основата на западната култура, затова нашата борба под слънцето днес е достиженията на българската философска мисъл в свода на православието, народната мъдрост и опита от вековете да бъдат включени в златния фонд на човечеството. Т.е. ние трябва да подготвим вселенски учители, които да мисионерстват, каквато е историческата задача на българския народ според казаното в старобългарските ръкописи, които днес никой не чете, камо ли да извежда философия на политиката и делничния живот от тях. А това е грешка, която са направили модернизаторите на България, поради което ние страдаме и до ден днешен. Ние излязохме от предопределената ни от Бога мисия да бъдем християнизатори и култиватори на европейския свят, поради което сме наказани. Това е поуката от нашите страдания през модерността, защото в Евангелието ясно е казано — Търсете Божията правда и всичко останало ще ви се придаде. Никъде не е казано в свещен текст търсете технологиите и социалното инженерство и всичко ще ви се придаде. Защото онова, което не е дошло от следването на Божията правда е нечестиво и следователно обречено на тление и забвение. Това ние като патил народ го знаем много добре. Затова българите развиват своя самостоятелна битийна философия, която е родена от познанието на вселенски истини и старинни западни и източни философски сентенции и се характеризира с извънредни воински качества. Защото истинското знание е способността да разпознаваш и фашистите и комунистите се провалиха, защото системата и философията на тяхното образование и развивана от тях фундаментална наука не им дадоха възможност да разпознаят докрай всички явления от интегралното битие на човечеството. По-проникновените чужденци отбелязват, че българите са изключително верни на своето отческо предание, пазят сурово обичаите си и са сурови и издръжливи войници, които могат да победят всяка военна сила ако силите са равни в сражението. Днес тези същностни наши народопсихологически черти, доказани във фактите на самостоятелната ни история, са атакувани тотално от философията на модерността, каквато се предлага и интерпретира в съвременна България. Днес ни казват, че като народ сме били бай Ганьо, а не сме били св. патриарх Евтимий. И докато в училищата се учи повърхностен вестникарски фейлетон на мястото на сериозната религиозна и философска литература винаги псувнята и бандитизма ще бъдат нашия облик пред Европа и света наместо църковния псалм и културата на бивши офицери като легендарния световен бас Борис Христов. Поуката от историята казва, че след политическото освобождение от 1878 година ние допускаме една сериозна стратегическа грешка, която обуславя погромите на българската народност и бедността ни в Ново време. Краткото определение на модерността от позициите на успешното ни Средновековие е „национална катастрофа“ и ние следва да анализираме дълбинно и безпристрастно защо катастрофирахме в модерността. Отговорът според нас, е че ние не разработихме високостойностна и общозадължително изучавана в училищата хуманитарна национална философия, основана на религиозните стойности, източните и западните сентенции и народната мъдрост, която национална философия да ни бъде интелектуален, духовен и прагматично-политически щит през изпитанията на времето. И която да гарантира автентичност и независимост на политическия ни процес. Затова ние попадаме под чужди влияния, които след като се провалят както комунизма и фашизма започват да ни корят, че нашия православен, славянобългарски и строго национален манталитет бил виновен за това, че световната културно-философска обстановка не иска да включи поуката от православно-славянския исторически опит и съответно сложилите се в културата ни народопсихологически достойнства в свода на световната мъдрост. А животът е сентенция, която следва да говори и със семантичната изразна натовареност и кодово изражение на православно-славянския историко-философски опит, защитен и чрез познаването на българска етнография, която трябва да се изучава в училищата като задължително избираем предмет. Революционерите от Възраждането, които по философията на живота си и образованието си са западни възпитаници и които са били хора с незавършено образование, видно от фактите в техните биографии и сравнено с числото на световните професори, които имаме от по-късната история, задават тона на българския модерен манталитет в областта на културата и политиката. Революционерите, които са просветители в европейския културен смисъл на понятието „Просвещение“ бързат да технологизират и модернизират страната, като изпращат на специализация в чужбина по-грамотните българи. Затова историята показва, че алтернативата през Възраждането „Църква или революция?“, която политически е решена в полза на втората засега е исторически провал на вечната българска идея. Макар повечето революционери да са църковни възпитаници, ролята на религията и сериозната философия и култура е силно занемарена в модерна България. Наистина, националната революция донесе свободата на България след 500-годишно мюсюлманско робство. Но стратегията след Освобождението подценява както потенциала на българите, така и изпитанията, които бъдещето таи в себе си. Наместо по съвета на Найден Геров да направят православни гимназии и така да създадат от българите аристократи на ума и духа, революционерите правят технически и икономически училища и така създават буржоа и пролетарии, които нямат очите на науката и познанието за да разпознават докрай явленията от битието и след като техниците и иконимистите станат политици водят народа към изпитанията, които не са дошли от българския път на развитието, а са следствие от развитието на модерността по света. Философията на образованието и системно-структурната схема на познание и следователно на критерий в обществения ни живот е същностната причина за нашия неуспех през Новото време. Националното обединение е конкретна прагматична задача, но не е извечна национална философия и вечна национална доктрина на основата на защитата на вечни хуманни идеали, които могат да бъдат сериозна битийна цел на старинен народ с