Выбрать главу
хното образование и развивана от тях фундаментална наука не им дадоха възможност да разпознаят докрай всички явления от интегралното битие на човечеството. По-проникновените чужденци отбелязват, че българите са изключително верни на своето отческо предание, пазят сурово обичаите си и са сурови и издръжливи войници, които могат да победят всяка военна сила ако силите са равни в сражението. Днес тези същностни наши народопсихологически черти, доказани във фактите на самостоятелната ни история, са атакувани тотално от философията на модерността, каквато се предлага и интерпретира в съвременна България. Днес ни казват, че като народ сме били бай Ганьо, а не сме били св. патриарх Евтимий. И докато в училищата се учи повърхностен вестникарски фейлетон на мястото на сериозната религиозна и философска литература винаги псувнята и бандитизма ще бъдат нашия облик пред Европа и света наместо църковния псалм и културата на бивши офицери като легендарния световен бас Борис Христов. Поуката от историята казва, че след политическото освобождение от 1878 година ние допускаме една сериозна стратегическа грешка, която обуславя погромите на българската народност и бедността ни в Ново време. Краткото определение на модерността от позициите на успешното ни Средновековие е „национална катастрофа“ и ние следва да анализираме дълбинно и безпристрастно защо катастрофирахме в модерността. Отговорът според нас, е че ние не разработихме високостойностна и общозадължително изучавана в училищата хуманитарна национална философия, основана на религиозните стойности, източните и западните сентенции и народната мъдрост, която национална философия да ни бъде интелектуален, духовен и прагматично-политически щит през изпитанията на времето. И която да гарантира автентичност и независимост на политическия ни процес. Затова ние попадаме под чужди влияния, които след като се провалят както комунизма и фашизма започват да ни корят, че нашия православен, славянобългарски и строго национален манталитет бил виновен за това, че световната културно-философска обстановка не иска да включи поуката от православно-славянския исторически опит и съответно сложилите се в културата ни народопсихологически достойнства в свода на световната мъдрост. А животът е сентенция, която следва да говори и със семантичната изразна натовареност и кодово изражение на православно-славянския историко-философски опит, защитен и чрез познаването на българска етнография, която трябва да се изучава в училищата като задължително избираем предмет. Революционерите от Възраждането, които по философията на живота си и образованието си са западни възпитаници и които са били хора с незавършено образование, видно от фактите в техните биографии и сравнено с числото на световните професори, които имаме от по-късната история, задават тона на българския модерен манталитет в областта на културата и политиката. Революционерите, които са просветители в европейския културен смисъл на понятието „Просвещение“ бързат да технологизират и модернизират страната, като изпращат на специализация в чужбина по-грамотните българи. Затова историята показва, че алтернативата през Възраждането „Църква или революция?“, която политически е решена в полза на втората засега е исторически провал на вечната българска идея. Макар повечето революционери да са църковни възпитаници, ролята на религията и сериозната философия и култура е силно занемарена в модерна България. Наистина, националната революция донесе свободата на България след 500-годишно мюсюлманско робство. Но стратегията след Освобождението подценява както потенциала на българите, така и изпитанията, които бъдещето таи в себе си. Наместо по съвета на Найден Геров да направят православни гимназии и така да създадат от българите аристократи на ума и духа, революционерите правят технически и икономически училища и така създават буржоа и пролетарии, които нямат очите на науката и познанието за да разпознават докрай явленията от битието и след като техниците и иконимистите станат политици водят народа към изпитанията, които не са дошли от българския път на развитието, а са следствие от развитието на модерността по света. Философията на образованието и системно-структурната схема на познание и следователно на критерий в обществения ни живот е същностната причина за нашия неуспех през Новото време. Националното обединение е конкретна прагматична задача, но не е извечна национална философия и вечна национална доктрина на основата на защитата на вечни хуманни идеали, които могат да бъдат сериозна битийна цел на старинен народ с претенции, какъвто е българският. Заради липсата на политологична защита на вечни човеколюбиви истини и заради това, че изоставихме Божията правда за сметка на несъвършени учения и чужди философии, несъобразени с нашето истинско Аз и днес ние ставаме ученици на некомпетентни чужди влияния, които като не могат да си намерят обосновка в българска културна среда започват да клеймят нашия манталитет. Това е същинската колизия на срещата между модерността и средновековното битие и ментална нагласа на българите в близкото минало. Политическата ни философия на модерността не е изведена от автентичния българския историко-културен опит, а е механично взаимстване на чужди философски школи и направления, които през образованието и масовата култура влизат в умовете и сърцата на модерните българи. И понеже титлата в науката преминава през санкцията на латински и другорелигиозни училища, тъй като западната философия е дериват на тамошното богословие или атеизъм, то и в България критериалността като оценка и следователно механизъм за качване и издигане в обществото не следва заветите на православието и славянството, т.е. ние излизаме от същността си и ставаме адепти на чуждо влияние, поради което българската интелигенция освен, че е слабохарактерна няма и собствено автентично мнение по вселенски въпроси. Това се вижда в оценките и заключенията на българската историография, която поставя в центъра на своята информация и развитие на мисълта сведенията от византийски и латински писатели, а не собствено сведенията на старобългарските документи и устния народен спомен. Защото в областта на познанието няма значение дали някой ще ти каже нещо устно или ще го напише. Писаният текст е по-траен, но писаното слово не превъзхожда устното народно предание, което българската хуманитарна интелигенция като цяло не познава. Да не говорим за технократите, чиято слаба хуманитарна подготовка ги прави жертва на всякакви далекоизточни мистики и сектантски влияния. Наистина, през новото време ние постигнахме определени успехи. Но можехме много повече, ако духовността, философията и познанието бяха изведени от опита на историята и от достиженията, които имаме в християнството и битийната мъдрост на дедите ни. Затова религия и фундаментална философия на славянобългарски език трябва да се изучават в българските училища, но заедно със сентенциите на народната мъдрост и сведенията за българската етнография и философия на българската история, която да е разработена със световни изразни средства на познанието. Най-важното в обществената подредба и в структурата на личния живот на човека е системата на оценка на явленията от битието в логически и етичен аспект, защото логиката и етиката са в основата на пирамидата на натрупване на знания и на създаване на представа за света. Информация без разработка от страна на логически операции и без да бъде включена в нравствена оценка със строго йерархизирани културни и философски понятия и категории се превръща в суха статистика и затлачващ съзнанието свод от данни, които не ползват религията и житейската философия на никой човек по света. Това всъщност е генезиса на критерия, а състоянието но познавателния и битен критерий с оглед сведенията на историята, философията и религията задава параметрите на оценка в живота на обществото, личния живот и познанието на света. Затова ние, българите, трябва сами да си изработим критерии и системи на оценки на историята и явленията от света и колкото по-високи и надеждни са те от европейските и световните, толкова по-добре за бъдещето на нацията. Фактически през модерността единственият сериозен критерий в България е системата на подбор на военните кадри, които в няколко войни доказаха, че са над световното равнище на изисквания към военното съсловие. Това обаче не може да се каже за богословите, за философите и за хората на изкуствата, които с някои редки изключения остават на поместно равнище и както се вижда от известните ни факти на прехода скоро няма да повишат изискванията към себе си и своята житейска и професионално задача, поставена им от хода на българската и световната история. Без защита на всички нива в живота на човека на вечни истини и на световни нравствени добродетели истински критерии за професионализъм и личен успех не могат да се направят и това са го знаели много добре офицерите през модерността, които са се подготвяли по автентични български критерии и затова са били автентичен елит на обществото като морал, познавателна и физическа подготовка. Защото след разгрома от войните за национално обединение нашите военни не създадоха нито мафи