претенции, какъвто е българският. Заради липсата на политологична защита на вечни човеколюбиви истини и заради това, че изоставихме Божията правда за сметка на несъвършени учения и чужди философии, несъобразени с нашето истинско Аз и днес ние ставаме ученици на некомпетентни чужди влияния, които като не могат да си намерят обосновка в българска културна среда започват да клеймят нашия манталитет. Това е същинската колизия на срещата между модерността и средновековното битие и ментална нагласа на българите в близкото минало. Политическата ни философия на модерността не е изведена от автентичния българския историко-културен опит, а е механично взаимстване на чужди философски школи и направления, които през образованието и масовата култура влизат в умовете и сърцата на модерните българи. И понеже титлата в науката преминава през санкцията на латински и другорелигиозни училища, тъй като западната философия е дериват на тамошното богословие или атеизъм, то и в България критериалността като оценка и следователно механизъм за качване и издигане в обществото не следва заветите на православието и славянството, т.е. ние излизаме от същността си и ставаме адепти на чуждо влияние, поради което българската интелигенция освен, че е слабохарактерна няма и собствено автентично мнение по вселенски въпроси. Това се вижда в оценките и заключенията на българската историография, която поставя в центъра на своята информация и развитие на мисълта сведенията от византийски и латински писатели, а не собствено сведенията на старобългарските документи и устния народен спомен. Защото в областта на познанието няма значение дали някой ще ти каже нещо устно или ще го напише. Писаният текст е по-траен, но писаното слово не превъзхожда устното народно предание, което българската хуманитарна интелигенция като цяло не познава. Да не говорим за технократите, чиято слаба хуманитарна подготовка ги прави жертва на всякакви далекоизточни мистики и сектантски влияния. Наистина, през новото време ние постигнахме определени успехи. Но можехме много повече, ако духовността, философията и познанието бяха изведени от опита на историята и от достиженията, които имаме в християнството и битийната мъдрост на дедите ни. Затова религия и фундаментална философия на славянобългарски език трябва да се изучават в българските училища, но заедно със сентенциите на народната мъдрост и сведенията за българската етнография и философия на българската история, която да е разработена със световни изразни средства на познанието. Най-важното в обществената подредба и в структурата на личния живот на човека е системата на оценка на явленията от битието в логически и етичен аспект, защото логиката и етиката са в основата на пирамидата на натрупване на знания и на създаване на представа за света. Информация без разработка от страна на логически операции и без да бъде включена в нравствена оценка със строго йерархизирани културни и философски понятия и категории се превръща в суха статистика и затлачващ съзнанието свод от данни, които не ползват религията и житейската философия на никой човек по света. Това всъщност е генезиса на критерия, а състоянието но познавателния и битен критерий с оглед сведенията на историята, философията и религията задава параметрите на оценка в живота на обществото, личния живот и познанието на света. Затова ние, българите, трябва сами да си изработим критерии и системи на оценки на историята и явленията от света и колкото по-високи и надеждни са те от европейските и световните, толкова по-добре за бъдещето на нацията. Фактически през модерността единственият сериозен критерий в България е системата на подбор на военните кадри, които в няколко войни доказаха, че са над световното равнище на изисквания към военното съсловие. Това обаче не може да се каже за богословите, за философите и за хората на изкуствата, които с някои редки изключения остават на поместно равнище и както се вижда от известните ни факти на прехода скоро няма да повишат изискванията към себе си и своята житейска и професионално задача, поставена им от хода на българската и световната история. Без защита на всички нива в живота на човека на вечни истини и на световни нравствени добродетели истински критерии за професионализъм и личен успех не могат да се направят и това са го знаели много добре офицерите през модерността, които са се подготвяли по автентични български критерии и затова са били автентичен елит на обществото като морал, познавателна и физическа подготовка. Защото след разгрома от войните за национално обединение нашите военни не създадоха нито мафия, нито групировки, а ставаха обикновени чистачи и метачи, като не искаха както днешните ни владици, за кръстовете и медалите им за храброст да им се целува ръка от страдащия български народ.