Техниката на икарците беше крайно примитивна, затова пък бяха постигнали удивителни успехи при отглеждането на различни видове растения, които оптимално акумулират оскъдната енергия. Недостигът на полезна енергия, а оттам и липсата на храна, е бил най-голямата пречка в развитието на икарската цивилизация. Още от незапомнени времена те изтребили всички големи животни, за да премахнат съперниците си по храна. Унищожили всички неядивни за тях растения и на няколко разпръснати места откъм вътрешната страна на скалната обвивка, там, където радиоактивността е достатъчно голяма, развъдили различни високодобивни култури. Строга, обхващаща цялата планета система регулирала от хилядолетия изхранването, а сигурно и размножаването на икарците. При това на всеки се осигурявало само толкова, колкото му е жизнено необходимо. Не ни е известен начинът на размножаване на онези еднополови същества, но във всеки случай имаше някакъв биологичен или социален механизъм, вероятно от организационен характер, който поддържа постоянен броя на населението. Войни във всеки случай не са водили никога.
С това сигурните ни сведения за цивилизацията на икарците се изчерпваха. Знаем, че въпреки всички икономически мерки планетата предлагаше прехрана най-много на един-два милиона икарци, населяващи цялата вътрешност, а броят на населението от хилядолетия стоеше непроменен. Малкото сили, останали на цивилизацията при тази постоянна борба с гладната смърт, икарците влагаха непрекъснато в продължение на най-малко две хилядолетия в един-единствен проект, чиято същност остана неизвестна за нас въпреки очевидно огромното му значение.
Относно причината за гибелта на икарците също можем да правим само догадки. Ако самото възникване на подобна планета е почти невъзможно, дори един относително лек сблъсък е достатъчен, за да наруши нейното равновесие и по този начин да я унищожи. Подобна е общоприетата теория, че вероятно някой планетоид или тяло от междузвездното пространство се е блъснало в Икар и е пробило скалната обвивка, при което вътрешната атмосфера вследствие високото си налягане е преминала в Космоса. Последвалият трус и най-вече липсата на защитен слой са причинили рухването на планетата под въздействието на собствената си тежест.
Но аз си мисля и за една друга версия, при която не е необходимо да е имало сблъскване, но как ми се иска никога да не съм се сещал за нея!
Онзи загадъчен проект, върху който икарците са работили хиляди години почти без техника, но с всички налични средства и сили, не ми дава покой.
Може би не са се различавали чак толкова много от нас. Ако ние живеехме в някакво кухо кълбо хилядолетия наред, може би дори милиони години — все в това кухо кълбо, изследвано до най-малките подробности още от нашите прадеди, и ако тогава на някого от нас бе хрумнала противоречащата на досегашния опит идея, че този наш свят може би не е цялата Вселена, че скалната обвивка може би има край и че зад нея съществува нещо друго, какво щяхме да направим ние?
Но може би всичко това е било другояче, може би версията ми е погрешна. И въпреки че това с нищо не променя крайния резултат, защо все пак толкова много се надявам, че греша?