Анте Томич
КАКВО Е МЪЖ БЕЗ МУСТАЦИ
Превод от хърватски Русанка Ляпова
Издателство: Алтера, 2013 г.
Обработка: B.
Анотация
Леката и непретенциозна на пръв поглед история за младата вдовица, влюбена в алкохолизирания селски свещеник, е брилянтен роман, написан в най-добрите хумористични традиции. Ненапразно книгата бързо се превръща в хитово заглавие в Хърватия, а нейната популярност нараства неимоверно след едноименния филм — в телевизионен и в широкоекранен вариант. В кълбото от страсти, морал, предразсъдъци, мечти и илюзии трагичното и комичното са неразделни, както в живота, а в ярките и запомнящи се образи се оглеждат характерни за днешното хърватско общество модели на поведение. Романът се чете на един дъх, разсмива до сълзи и те оставя с единственото желание да го подариш на някого или поне да го прочетеш още
Облото женско коляно е другото име на Светия Дух.
Бохумил Храбал
На Ивица Иванишевич
Първа глава
където се запознаваме с едно очарователно село, в което преуспелите в живота чистят ухото си с ключ от мерцедес, а не толкова успелите — с червеното връхче на кибритена клечка
Ех, че прелест е да си в Смилево през май! В зори, когато черната чвореста сянка, която наднича в прозореца ти като страховито чудовище на месечината, под прокрадващата се иззад синкавите хълмове виделина постепенно се превръща в бадемово дърво. Или по пладне, когато черковната камбана ехти така, сякаш скъпият Бог е сътворил небето от калайдисана мед, а селяните на къра нагъват твърдо сварени яйца, пресен лук и сирене, панчета1 и тиролски колбас, наредени върху бели месали с изрисувани ягоди. Или може би най-прекрасно е по здрач, когато алените облаци се разгорят от вятъра, допилял се кой знае откъде? Или щом падне нощ и утихне всичко живо освен щурците, кучетата и пияниците, които крещят, пеят и се смеят или се карат с жените си, зарязали ги отдавна, и с часове се измъкват от шубраците, където пиянски са се натресли, за да заспят най-подир сред тях и да се събудят чак към осем, че и по-късно, покрити с мравки и роса.
Селото е голямо, около две хиляди души и броят им не намалява. Поне не видимо. Има църква и основно училище, великолепни постройки от дялан камък, гостилница „Беванда"2, за която злите езици говорят, че името й е истинско попадение, защото в нея няма как да пиеш неразредено вино. Има още два смесени магазина, където като нелоялна конкуренция също изстудяват бира и продават коняк наливно, а така също и поща с млада пощенска служителка, която в работно време си похапва сандвич с паризер3. Преди време пощаджията, пиян, събори с мотопеда си едно дете и оттогава изрично му е забранено да кара, та е все кисел и най-добре да не го питате нищо, ако не ви се налага.
В Смилево, както и навсякъде по света, едни имат пари, а други нямат, само че тук това не значи бог знае какво. Ако нямаш пари, киснеш в гостилницата и броиш черните мухи по мръсните пердета, чистиш си ухото с червеното връхче на кибритена клечка или подбъзикваш Мичо ще се жени ли за чехкинята, дето я свали миналото лято на Хвар, пък вземе че дойде някой паралия и ти плати бирата или шприца. Това е сладък и сигурен живот, защото все се намира някой от ония, дето имат пари, понеже са си взели проклета жена или пък ги тресе амбицията, та ходят на работа в Германия и като се върнат за Коледа, Великден или Свети Анте, светеца-покровител на Смилево, черпят щедро безделниците, които киснат всеки божи ден в „Беванда", броят мухите по омърляните пердета и са толкова бедни, че си чоплят ухото с червеното връхче на кибритена клечка. Амбициозните, то се знае, си чистят ухото с ключ от мерцедес.
Що се отнася до ресторантьорските услуги, трябва да признаем, че и в дюкяните обслужването си е на ниво. Под щанда магазинерът дори държи три чашки за коняк, тъй че ако поискате, можете да се чукнете с някой колега, а колкото до хигиенните стандарти, то след всеки клиент чашките се забърсват внимателно с кърпа. Смилево е на светлинни години от студения антисептичен свят, в който никой не би посегнал към чужд пешкир, а синът, дето се вика, не познава родния си баща, нито бащата сина си. Тук, в дюкяна царува атмосферата на приятелско доверие и никой не придиря, ако на тезгяха си размените чашките с коняк или бутилките с бира. Пий бре, брате, да не сме прокажени! Работата загрубява само ако някой се изхитри и прибара от съседа си шише, което е по-пълно от неговото.