Едни са склонни да обясняват настъпилата промяна с факта, че наскоро след пристигането си се оженил за скромната, кьщовна херцеговка Ива. Други пък разправят шепнешком, че значителна част от богатството на Маринко било със съмнителен характер. Някои чак твърдят, че бил... ама хайде холан, да не го обсъждаме повече. Каквото било-било, но скоро след това Маринко си купил мерцедес. За себе си, не за Павелич.
В селото само гадаеха колко ли голямо е богатството му. Той самият не говореше за това и ако някой го попиташе, само се засмиваше и махваше с ръка, сякаш толкова пари обикновеният човек не може даже да си представи. Но колкото и да криеше размера на спестяванията си, че се и ядосваше, като го подпитваха, Маринко не можеше да устои да не се похвали поне с част от тях. Ала го правеше обмислено и заобиколно, като се преструваше, че не му пука и че всичките тия хилядарки в марки са ужасен товар за него. Направо да се зачуди човек как не е полудял и не е пратил всичко по дяволите, как не е раздал парите си на бедните и не е станал отшелник в някой манастир.
— Глей ся — подхващаше Маринко и вадеше плик с банкноти от джоба си, — за кво ми е всичко туй? Само ме мъчи. Кво си мислиш, че щях да съм недоволен, ако ги нямах, а? Щях ама, ей такъв! — показваше емигрантът ръката си до лакътя. — Всичко туй, братле, е вятър! С нищо не съм по-щастлив от оня, дето живее от едната заплатка и скърпва двата края от първо до първо число, а за вечеря няма друго освен малко блитва и две твърдо сварени яйца. Пък може и на него да му е по-добре, отколкото на мен?!
— Него поне не го мъчи язва — подметна съчувствено Черния.
— Тъй, тъй — съгласи се Маринко — право рече... Ами, да вземем да хапнем нещичко, а? Ей, малката! Малката! — викна емигрантът на келнерката. — Я ела тук да поръчаме! — Щърбавата келнерка пристига, вади без думи от джоба на омърляната си престилка тефтер и химикал. — Кво ще вземем? — обръща се Маринко отново към събеседниците си, надошли и насядали на простите дъсчени маси под брезента, за да се подкрепят след Божията служба.
Брицо, Черния, Милан и Анте, мъжът на Маринковата сестра, стеснително мълчат: Маринко ги е поканил, та не могат току-тъй да се разпореждат с парите му.
— Айде бе, холан, поръчвайте, не карайте жената да ви чака — насърчава ги паралията.
Мъжете продължават да мълчат, заблени пред себе си, както са премълчали и пробляли повечето от часовете в училище.
— Пфу, да ви таковам и безсловесните — отсича Маринко презрително. — Дай ни... Колко сме? Един, двама... петима. Значи, дай ни засега три кила печено, два литра вино и две води. Пък после ще видим.
— Донеси и лук — смутолеви плахо Милан.
— И пресен лук — съгласи се Маринко. — Дай два наръча лук, тъй де, колкото би хвърлила на кравата си.
— Моята крава не яде лук! — възрази келнерката.
— Гледай ти! — зачуди се собственикът на автомивка „Кроатиен".
Съборът е в разгара си, ехтят ганги13 и възгласи от шиявица14. Младите се вихрят на въртележката, смело като Тарзан младежите хващат металните седалки на своите изгори и завъртат невинните моми. С развяващи се коси и поли те пищят, ужасени и радостни едновременно. Това е експлозивна смес, по-страшна от керосина, по-мощна от тротила: по силата си на афродизиак въртележката с право може да се причисли към дяволските изобретения. „Пазете се! Пазете се!" гърми от стария високоговорител. Съвсем оправдано.
Освен влюбените пияниците са другата категория хора, за които возенето на въртележката не е препоръчително. За тях това главозамайващо удоволствие даже изрично е забранено: на дъсчени табели, заковани на колчета и побити на поляната край въртележката, с леко разкривени букви, но категорично е написано: „За пияни строго забранено". Собственикът реши да наложи забраната още преди две години, когато въпреки предупрежденията му на металните седалки се накачулиха тумба пияни глупаци, неспособни даже да се вържат сами. И като ги завъртя, на тях, Бог да ги порази, им призля, тъй че всички вкупом като от центрофуга избълваха вътрешностите си върху народа, короните на кестените и фасадите на околните къщи.