Пристигна агнешкото за Маринко и Брицо, за Черния, Милан и Анте и сега те с лъснали от мазнина бради усърдно ръфат, късат със зъби месото, хрупат хорово пресния лук, всеки потънал в общото занимание, но някак сам за себе си. Дълбоко замислени, тъй че не виждат околните, замлъкнали, сякаш, Боже, прости ми!, жалеят за агнето, с което се гощават. Когато най-сетне утолиха глада си и им остана само насладата от храната, Маринко пръв проговори.
— Е — подхвана той простодушно, — то се знае кой ще плаща сега... Ще черпи тоя, който днес има имен ден...
В същия миг Анте спря да яде и погледна ужасено бута, който тъкмо глозгаше. Повдигна глава, ще рече човек, че още малко и ще ревне.
— Хи, хи, хи — засмя се весело емигрантът. — Не бери грижа, зетко, будалкам те. Как ще те остави твоят Маринко да плащаш.
Анте се усмихна кисело.
— Ех, мамицата ви кретенска — продължи Маринко. — Нищо не разбирате вие... Пари ли?! Парите, синко мой, са дяволска работа. Не са за всеки. Човек превърта, побеснява, почва да върши кви ли не гадости...
— Тъй, тъй, и туй го има — намеси се неочаквано Милан. — Чух, че в Херцеговина двама, дето се били върнали от Германия, тръгнали да се състезават кой ще направи по-харно плашило...
— Айде бе, че кой ти го каза пък туй? — сряза го Маринко, малко засегнат, че го прекъсват.
— Ами разправи ми го тука един познат — не се предава Милан, — всичко почнало оттам, че дошла майката на единия да го пита има ли някакво старо яке да го сложи на плашилото, пък той „Мале, за бога, що ти е старо яке, кат имаш цял гардероб с нови-новенички". И тъй майка му турила ново яке на чучелото. Ново-новеничко! И глей ся, видял туй нещо съседът му и превъртял! Напълно се побъркал! И кво мислиш, пременил и той плашилото си с ново яке, ама да е по-харно от съседското, турнал му и риза. Нова-новеничка риза! Тогаз и оня първият надянал на своето риза, че и панталони му нахлузил. На туй другият взел, че му турнал вратовръзка. Оня първият прибавил и елече. И тъй станало пълен цирк, цяла седмица тия двамата се надпреварвали кой ще има по-харно и по-докарано плашило. Най-накрая, събрало се селото, гледа на кой чучелото е по-убаво. И не може да реши: всяко с шапка, и сако, и яке, и елече, и панталони, и вратовръзка... Разкопчали ги — гледат, и двете плашила си имат потници, че и долни гащи, и двете със синджирчета в джоба, всичко както си му е редът. Кат истински господа. И тогаз хората викат, е, ебати, не може да се каже кое е по-харно, и двете са еднакво харни. Обаче единият от ония двамата рекъл „Еднакви, ама дръжки, я вижте в джоба на ризата на моя". Надникнали те в джоба на ризата и що да видят — сто марки! Сто марки му бил оставил неговият стопанин в джобчето, че да си има плашилото за харчилък.
Всички се разсмяха освен Маринко. Той като че ли се позасегна на всичкото отгоре.
— Лесно ви е на вас да се хилите — укори ги Маринко, докато бършеше омазнените си мустаци, — ама понякогаш не е голям келепир, кат човек има малко повече от другите. Брате мой, да видиш ти каква беля може да стане кат децата се видят с много пари! Каква страхотия само! На, има-няма половин година, откак в Италия мафията отвлече един индустриалец! Имал синковецът вили, коли, кораби, самолети, чет нямат, и сам не им знае бройката. Правел квото си ще, ебал когото пожелай. Ще речеш — блазе му, чиста работа! Да, ама на! — отново показа лакът Маринко, пък продължи с по-нисък, драматичен глас. — Хвърлила му око мафията. Мафията, братко, не друг! Следили го хубавичко един месец, гледали де ходи, кво струва, какво му е разписанието, дет се вика. И тогаз един ден — опа! — прибарали го в хотела, както бил с любовницата си.
— Тюх бре! — възкликва Черния, за когото май е достатъчна беда и само това, че са сгащили типа с любовницата му.
— Докопали го те и го отмъкнали със себе си — продължи Маринко. — И никой не знай де. След три дена мафията се обажда на децата му, праща им писмо. Тъй и тъй, ще пуснем баща ви, ако оставите два милиона марки дето ви кажем. И да не издавате нищо на полицията, че иначе баща ви...." — и тук Маринко изхриптя, като прокара пръст по гръкляна си. — И тъъъъй, праща мафията първото писмо — никакъв отговор. Ни гък, ни мък, нищо! Праща второ — пак нищо. Праща трето — никой не се обажда...
— Бре, да не са объркали нещо, та да са го пратили на грешен адрес? — зачуди се простодушно Анте.