Освен дружеската атмосфера друго предимство на пиенето в дюкяна е, че е доста по-евтино, отколкото в гостилницата. Заслугата на смесените магазини е, че, тъй да се каже, демократизираха ресторантьорските услуги. Ето, да речем Ивич, който с мизерната месечна сума от Фонда за пенсионно и социално осигуряване по никакъв начин не би могъл да си позволи да се налива в гостилницата, пък е и голяма драка да го почерпи човек, редовно пие в дюкяна. За да не мори крака си в голямата ортопедична обувка, а и защото и другият, здравият крак, от алкохола вече не го държи, той по цял ден стои подпрян на тезгяха и смуче коняк, макар че магазинерът току разправя, че всъщност му изсмуква кръвта. И то със сламка.
В дюкяна тъкмо влезе селският свещеник.
— Литър ябълков сок, моля — каза дон Стипан.
— Claro que si, padre — отвърна c готовност продавачът.
— Хи, хи, хи, хи — захихика насмешливо Ивич. — Как, как го рече? Ти гаче ли не парлеш по нашенски, а?... Ало, момко, шпрехен зи хърватски?! — продължи с подигравките си от ъгъла инвалидът.
Магазинерът не реагира на провокацията. Шмугна се смръщен между рафтовете, пътьом отмери с поглед лика си в огледалцето, закачено на гвоздей до тоалетните принадлежности, наплюнчи върха на показалеца и си приглади му стачките.
— Boy, prego още една teqila — викна след него Ивич, като намигна пиянски на дон Стипан. — Без червеи! — прибави многозначително.
— Ти, отче, чувал ли си, че мексиканците пият текилата с червей в бутилката?... Мили боже, видях го в един филм — заобяснява инвалидът. — Еднолитрова бутилка, вътре текилата, прозрачна кат вода, пък на дъното й толчав червей, колкото палеца ми. Дебел и зелен кат ония, дето ходят по зелето. Боже опази, как може християнин да пие таквоз нещо!
Пък те, дявол да ги отнесе, не само че го пият, ами кат излочат бутилката, вземат, че изгълтат и червея... Пфу! — изкриви лице в погнуса Ивич. — Само да ги беше видял, отче, изяждат го с кеф кат смокиня!
Дон Стипан от неудобство само кима с глава, зачел се с небивал интерес в съдържанието на етикета на найлоновите чорапи, наредени в една кутия на щанда. През това време се връща продавачът. Той е сериозен, зрял мъж — през септември ще навърши тридесет и пет — и всъщност се казва Йосип, но откакто по телевизията дават мексиканския сериал „Рози за моята любима", предпочита да му викат Мигел. Слага на щанда литър сок и вероятно за да прекъсне тормоза на Ивич, този път проговаря на хърватски.
— Заповядайте — казва тихо. — Нещо друго?
— Е, хубава работа, кво е туй!? — провикна се Ивич. — Де се е видяло Мигел да каже „Заповядайте!?" Мигел нивгаш не би казал таквоз нещо! Тц, брайно! Айде сега, Мигел, вземай сока, връщай се обратно и давай всичко отначало! По мексикански, моля, както си му е редът...
Вбесеният Йосип грабна от полицата зад себе си половин франзела, целуна я — според прекрасния обичай по тези места да се целува хляба, който се изхвърля — и я запрати към главата на Ивич. Ала инвалидът се отдръпна чевръсто, захили се подигравателно, но щом се пусна от тезгяха, загуби равновесие и след няколко загребвания напосоки из въздуха тупна по задник на пода, като удари главата си в синия пластмасов бидон, в който през зимата държат кисело зеле, а през лятото — фуражни смески за пилетата.
— Добър ден, Мигел — изчурулика Татяна, която в този момент влезе в дюкяна.
— Buenos dias, senora — отвърна й с благодарност продавачът.
— Дай ми цедевита4 в разфасовка от килограм, бутилка ром за сладкиши и паста за зъби — издекламира жената.
— Uno momentо — предупреди я Мигел, — да обслужа първо дон Стипан.
— Давайте, давайте — рече с готовност свещеникът, — мога и да почакам.
— Леле, какъв сте ми добричък — изгука сладко Татяна.
— Олеле, майкооооо — захвана да нарежда Ивич от пода.
— Злочестият ааааз! Злочест и нещастеееен! Бият мене, инвалидааааа! Бият ме, бият, пък ногата ми сакатааааа!
— Мигел, трябва да ми разкажеш какво стана вчера в „Розите" — продължи Татяна, — бях на фризьор и изпуснах серията.
— Не си гледала вчера — изохка Мигел. — Леле-мале, ами че вчера стана голямо мазало. Оня боклук Рубен отиде при дон Франциско и му каза, че е негов незаконороден син, щото дон Франциско бил спал с майка му, някаква си огнегьлтачка, когато преди двадесет и пет години циркът й гостувал в града.
— Какво говедо! — ядоса се Татяна.
— Същото му каза и дон Франциско, ама тъй по-засукано. Мале, само да го беше видяла. Такъв един висок, прошарен, достолепен, всмуква от пурата, знаеш ги ония неговите дебелите пури, и казва... — тук Йосип се поизпъчи и издекламира с басовия глас на Франциско: „Младежо, вие дълбоко грешите, аз тогава преспах със змиеукротителката".