Выбрать главу

Макар да не ги докарваше чак дотам, че да си изядат капата, поведението на Татяна буквално влудяваше мнозина от Смилево, а за жените да не говорим. Беше толкова показно това нейно ново-новеничко червено БМВ — щом го зърнеха, още отдалече майките с подчертана загриженост дръпваха децата си от улицата, — после ключовете от него, закачени на ключодържателя с престижна марка, с които Татяна несъзнателно си играеше, нейният свободен и излъчващ превъзходство смях, нейната прическа, начинът, по който отваряше портфейла си, натъпкан с банкноти, кораловата й огърлица... всичко нейно! „Как мислиш — питаха немалко смилевски съпруги, сритали в среднощна доба заспалите си мъже, — колко ли още й е останало от оная застраховка?"

Нещастният случай, при който мъжът на Татяна умря в ямата с вар, ведно с щастливата случайност, че покойният си бе направил преди това застраховка за невъобразима сума, направи от нея твърде недолюбвана особа. Но тъй като парите притежават необичайната способност да компенсират липсата на обич, младата вдовица се ласкаеше от завистта на околните или в най-лошия случай изобщо не я забелязваше. Харчеше безразсъдно за комплекти съдове от неръждаема стомана, ходеше на организирани поклонения в далечни светилища на Богородица, поръча си по телефона наръчник с видеокасета на някакъв далекоизточен метод за лечение, купи си дори домашен велоергометьр, твърде декадентска вещ за мисленето на смилевчани. С каменни лица, вперили поглед пред себе си, жените мълчаха, убедени, че Татяна ги предизвиква, докато обсъждаше на висок глас в дюкяна дали да се възползва от суперизгодната оферта за едноседмичен престой в някакъв австрийски ски курорт, а връх на всичко бе, когато в някакво пъстро списание излязоха нейни снимки „преди" и „след" чудесната намеса на професионална фризьорка и гримьорка. С подстригана и хъшлашки разчорлена червена коса, старателно напудрена и гримирана, осветена от многокиловатовите фотографски прожектори, Татяна се усмихваше щастливо под надписа „след".

Ала всъщност беше нещастна. Въпреки червеното БМВ и кораловата огърлица, въпреки прекрасните съдове от неръждаема стомана и домашния велоергометьр, вътре в себе си чувстваше, че си е останала същата мърлява, лошо сресана и неумело гримирана Татяна от „преди" и че няма на този свят фризьорка и гримьорка, способни да преобразят горчивия й живот в щастливото „след". Само сестра й Любица, една от малкото, с които Татяна все още си говореше, и единствената, на която се доверяваше, знаеше колко голяма е личната й неудовлетвореност и я тешеше със завидно умение, докато й гледаше в утайката от кафе — не бихте повярвали, ако не видите — колко много познаваше, ама съвсем всичко.

— Тука над тебе има един черен облак, на който седи някакво малко детенце, а детето има на рамото врана, а пък враната в клюна си държи червей — шепне Любица, защото мъжът й спи на дивана наблизо. — Черният облак, туй и сама го знаеш, не е на добро, обаче детето е супер. Малкото детенце ще победи черния облак!

— А значи ли туй малко дете, че ще забременея? — пита притеснено Татяна.

— Боже прости — сепва се Люба, — малкото дете няма нищо общо с туй! Да ти видя фасул в чашата, тогаз забременяваш от раз. Ама малкото детенце е нещо съвсем друго, то ти е добра вест, нещо, дето си искала от дълго време да стане... И тая врана с червея на клона, и тя също е на хубаво. Враната ти дава червея, което ще рече, че някой ще ти донесе армаган. От далече — подчертава гледачката.

— Армаган? — повтаря замислено Татяна. — Кво ли може да е?

— Не знам — предава се Любица, — не се вижда много добре... А ти чу ли — рече гледачката между другото, като съвсем понижи глас и се наведе поверително към сестра си, — че Роса и мъжът й правили групов секс?

— Майко Божия — прошепна Татяна и затули ужасено устата си с ръка.

— С някаква двойка от Загреб — продължи Люба — намерили се по обява и отишли за уикенда в тяхната къща на Хвар.

— В къщата им на Хвар?!

— Страхотна, разправя Роса, грамадна къща на три ката, на десет метра от морето.

— Блазе им — въздъхна Татяна.

— Я сега — рече Любица и й подаде чашата — избери си един пръст и натисни с него в утайката: показалецът ти е за бизнес, средният за секс, а пък безименният за любов.